Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Опозицията в Македония се оттегли от преговорите
четвъртък, 9 Юли, 2015 - 13:44
Секция:
Опозицията в Македония се отказа от преговорите за решаване на политическата криза. На пресконференция в Скопие лидерът на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония Зоран Заев съобщи, че партията му прекратява преговорите и продължава с разпространяването на записи от подслушвани телефонни разговори, съобщава агенция „Фокус”.
„Направих всичко като лидер на СДСМ и като лидер на опозицията по цивилизован начин да се стигне до решение на политическата криза. Но Груевски иска да отлага процеса“, заявил Заев.
На свой ред управляващата ВМРО-ДПМНЕ е обвинила лидера на опозицията, че се страхува от избори.
Зоран Заев и СДСМ се страхуват от избори, заявили от ВМРО-ДПМНЕ след пресконференцията на Заев.
„Днес бе доказано, че Заев и СДСМ ползват монтираните записи, за да изнудват страната. Заев бяга от договора, постигнат между лидерите на 2 юни. Договорът беше подписан от Заев, но не беше приемлив за неговите ментори“, заявили от ВМРО-ДПМНЕ.
Решението на опозицията предизвика реакции и в Брюксел. Говорителят на ЕК Мая Коциянчич призова политическите партии да се придържат към договора от 2 юни.
Нашата позиция е ясна. Призоваваме партиите спешно да намерят компромис в интерес на страната и гражданите. Договорът от 2 юни предлага необходимото основание за това, а остава да се договори и един сериозен въпрос. Няма време за губене“, заявила Коцианчич.
Еврокомисарят Йоханес Хан от своя страна е изтъкнал, че партиите трябва да поставят интересите на страната пред личните си интереси. Според Хан за решаване на кризата е необходим компромис.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
