Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България и Турция получават 25 млн. евро от ЕС за сътрудничество в опазване на околната среда и устойчив туризъм
петък, 24 Юли, 2015 - 12:10
Секция:
Защита на околната среда, запазване на природните и културните ценности и развитие на устойчив туризъм са основните приоритети на новата програма за трансгранично сътрудничество между България и Турция. Тя беше одобрена от Европейската комисия в четвъртък, 23 юли 2015 г. Финансиране е предвидено и за мерки, насочени към подобряване на научните изследвания и конкурентоспособността в граничните региони, за да не бъдат напускани от младите и образовани хора, съобщават от ЕК.
"Близо 50-те милиона лева от Европейския съюз ще подобрят сътрудничеството с нашите съседи в сферата на устойчивия туризъм, опазването на околната среда и културата. Особено е важно да работим заедно, за да пазим природните си богатства и да успяваме да действаме бързо в случай на природни бедствия. За България това е нова възможност за инвестиции и създаване на работни места в пограничните райони на страната.", каза Кристалина Георгиева, заместник-председател на Европейската комисия с ресор бюджет и човешки ресурси.
Корина Крецу, европейски комисар по регионалната политика, заяви: "Програма ще подпомогне хората, които живеят в граничните райони на България и Турция. Нашите трансгранични програми показват най-добре как Европейският съюз обединява различни общности за намиране на общи решения на общите проблеми. Благодарение на тази програма сътрудничеството може да донесе много предимства на хора в граничните области – като нови работни места, изследвания и иновации, туризъм."
Трансграничната програма България – Турция покрива 3 гранични региона в България и 2 турски провинции. Тя е на стойност почти 30 милиона евро, като над 25 милиона евро се осигуряват от ЕС чрез Инструмента за предприсъединителна помощ.
Сред очакваните резултати са:
Превенция и ограничаване на последствията от природните бедствия и катастрофи, свързани с човешката дейност, в граничните райони чрез повишаване на капацитета и подготовката за ранно предупреждение и бърза реакция; почистване и презалесяване на речните брегове; създаване на трансгранични планове за териториално управление; повишаване на информираността и подготовката на населението.
Подобряване на капацитета за опазване на околната среда, устойчиво използване и управление на общите природни ресурси чрез трансграничен обмен на знания и добри практики, пилотни инвестиции в зелена инфраструктура и обучения на целеви групи от населението.
Подкрепа за правилното управление на териториите в граничните райони, особено по отношение на морското пространство.
Петте региона включени в трансграничната програма България – Турция са:
България: област Бургас, област Ямбол, област Хасково
Турция: провинция Одрин, провинция Лозенград
Програма се концентрира върху следните два приоритета:
Околна среда
Устойчив туризъм
Програмата се управлява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
