Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България ще си сътрудничи със Световната банка за увеличаване на въздействието от европейските фондове у нас
вторник, 1 Септември, 2015 - 16:32
Секция:
Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев и вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия Сирил Мюлер подписаха днес Меморандум за разбирателство, партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г., съобщава правителствената пресслужба.
В изпълнение на Меморандума ще бъдат сключвани двустранни споразумения за техническа помощ от всички управляващи органи и бенефициенти по оперативните програми, финансирани чрез ОП „Добро управление“. Консултантският принос на Световната банка ще е в приоритетните сфери за инвестиции със средства от ЕС, сред които околна среда, транспорт, енергетика, развитие на селските райони, горски сектор, рибарство, финансови инструменти, публична администрация и др.
„За България Световната банка не е просто консултант, а стратегически партньор - не само за техническа или отраслова експертиза, каквато България вече има натрупана, а за дългосрочно планиране на реформите във всички критични сектори,“ заяви вицепремиерът Дончев при подписването. “Сътрудничеството ни ще подпомогне и реализирането на предварителните условия за европейското финансиране, така че да осигури солидна основа за изпълнение на новите оперативни програми“.
“Световната банка подкрепя България в изпълнението на европейските приоритети на страната“, заяви Сирил Мюлер при подписването на Меморандума. „В бъдеще, ние вярваме, че в рамките на подготвяната нова рамка за партньорство България ще се възползва максимално от членството си в Групата на Световната банка при изпълнение на Оперативните програми на ЕС както от страна на правителството, така и от страна на частния сектор. Екипът на Световната банка е твърдо решен да продължи да предоставя данни и анализи, базирани на доказателства, в изпълнение на правителствените приоритети през новия програмен период 2015-2020.”
Посещението на Сирил Мюлер е първата визита в страната след поемането му на поста вицепрезидент за Европа и Централна Азия на 1 юли тази година, а България е първата държава от неговата европейска обиколка.
Меморандумът влиза в сила в деня на подписването му и е в сила до 31.12.2023 г., когато изтича срокът за разплащане по европейските фондове за текущия програмен период.
Одобрението на Меморандум за разбирателство със Световната банка е следствие от успешното и устойчиво сътрудничество между Правителството на България и международните финансови институции при изпълнението на проекти, финансирани със средствата от Кохезионната политика на Европейския съюз по време на първия за страната програмен период 2007-2013 г. Това е вторият меморандум между България и Световната банка за сътрудничество в областта на европейските фондове. Първото споразумение беше сключено през януари 2012 г., като в рамките му бяха подписани шест договора за предоставяне на аналитично-консултантски услуги в областта на иновациите, водите, пътищата, земеделието и здравеопазването.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
