Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Андрей Ковачев: Европейският парламент гласува за по-достъпно здравеопазване в Европа
четвъртък, 29 Октомври, 2015 - 12:37
Секция:
По време на пленарното заседание в Страсбург Европейския парламент гласува своето становище за бюджета на ЕС за 2016 г. В рамките на ежегодната процедура по определянето на сумата и разпределението на годишните разходи евродепутатите одобриха списък от пилотни проекти, за чието реализиране ще бъдат предвидени средства в бюджета за следващата година. Тези експериментални инициативи са важен инструмент за формулирането на политически приоритети и могат да прераснат в дългосрочни програми на ЕС.
В списъка на одобрените проекти присъства и предложението на българския евродепутат от ЕНП/ГЕРБ д-р Андрей Ковачев и останалите съпредседатели на Групата за достъп до качествено здравеопазване, чието учредяване той инициира в началото на тази година. Проектът има за цел да създаде набор от показатели за измерване на достъпа до качествено здравеопазване и здравните неравенства в ЕС. Предложението е изготвено в тясно сътрудничество с "Партньорството за достъп до качествено здравеопазване" (Patient Access Partnership), чрез което на европейско ниво са представени и български организации на пациентите и медицинската общност.
"Този проект ще донесе конкретни ползи за пациентите в цяла Европа, но особено в страните където иновациите в медицинската наука достигат по-бавно или достъпът до здравеопазване е ограничен поради географски, финансови или други причини", заяви след гласуването Андрей Ковачев.
Българският евродепутат подчерта, че делът на плащанията от джоба за медицински услуги в България е един от най-високите в ЕС. В много случаи нуждите на пациентите не се посрещат адекватно, което води до влошаване на качеството на живот и предизвиква миграция към други държави от ЕС в търсене на лечение. Същото се отнася и до здравните работници, които напускат страните си в търсене на по-добри условия за работа. Затова е особено важно усилията за провеждането на крайно необходимите реформи и модернизиране на здравната система в Българя да гарантират, че всички граждани имат достъп до качествени здравни услуги и грижи.
"Проблемът има много измерения и налага преосмисляне на начина, по който се събира и анализира информация за обхвата на здравните услуги, времето за чакане, достъпността. Трябва ни обективна оценка, която позволява да се идентифицират основните бариери пред достъпа и да се набележат стъпки за тяхното премахване.", допълни Ковачев.
Според него наличието на надеждна и сравнима информация ще позволи да се разработят политики и програми на европейско, национално и регионално равнище за намаляване на неравенството в здравеопазването.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
