Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕС създава нови приемни центрове за имигранти
вторник, 10 Ноември, 2015 - 09:37
Секция:
ЕС предлага създаването на още приемни центрове за регистрация на мигранти в Балканските страни, които не са членки на Съюза. Те ще допълват т.нар. "горещи точки", установени в Гърция и Италия. Темата беше обсъдена на приключилата среща на вътрешните министри от общността в Брюксел. Те обещаха също да ускорят приема на бежанци по квоти, съобщава БНР.
Страните-членки се ангажират да използват всички юридически средства, за да регистрират преминаващите мигранти, дори и те да отказват тази процедура, пише в заключенията. Това включва и принудително задържане, докато не им бъдат снети пръстови отпечатъци. Министърът по миграцията на Люксембург Жан Аселборн заяви:
Трябва да се сложи край на безконтролното пропускане през границата – това важи, колкото за входните, толкова и за транзитните държави.
Тъй като на гръцките острови ежедневно пристигат по 10 хиляди души, част от тях преминават на север през границите, без да се знае тяхната самоличност. Било илюзия, според Аселборн, да се очаква от Гърция сама да изпълни задачата по регистрация на всички мигранти. Затова ротационното председателство предлага по Балканския маршрут също да се създадат "центрове за обработка", подобни на вече откритите "горещи точки" в на гръцка и италианска територия:
Тези центрове биха могли да се открият в и извън ЕС. Там ще се започват процедури за даване на убежище или за експулсиране, ако такъв е случаят. Когато говоря за страните извън Съюза, имам предвид тези от Балканите, без Турция.
Не стана ясно, дали от балканските еврочленки – като Хърватия или България, също ще се изисква такава инфраструктура. Жан Аселборн призна, че концепцията им още се проучва юридически. Заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев не даде изявление за българските журналисти.
Същевременно министрите обещаха да сътрудничат за по-бързото разпределяне на 160-те хиляди бежанци от Италия и Гърция, допълни еврокомисарят Димитрис Аврамопулос
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
