Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Реализираните инвестиции със средства от ЕС повишават реалния БВП на страната с 10,1% към края на 2015 г.
вторник, 17 Ноември, 2015 - 15:49
Секция:
Нетният ефект от прилагането на европейските фондове върху българската икономика е положителен. Това заяви заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев при представянето на ефекта от инвестициите чрез фондовете на ЕС за периода 2007-2013 г. Реалният БВП в края на първия програмен период в 2015 г. е с 10,1% по-висок отколкото в сценарий, в който България не разполагала с възможност да инвестира средства по линия на седемте оперативни програми, Програмата за развитие на селските райони и Програма „Рибарство“.
Данните от макроикономическия модел за оценка на въздействието на инвестициите, реализирани със средства от ЕС SIBILA* показват, че средствата от ЕС имат ключово значение за възстановяването на българската икономика от настъпилата през 2009-2010 г. финансова и икономическа криза. Положително въздействие се наблюдава и по отношение на конкурентоспособността на българската икономика, която се изразява и в нарастване на експортния потенциал на предприятията. В края на 2015 г. износът на България е по-висок с 1,6% спрямо сценарий, в който страната няма възможност да инвестира средства от европейските фондове. Един от най-важните ефекти от разходването на средствата по линия на Кохезионната политика в страната със силно положително дългосрочно въздействие върху българската икономика е кумулативното нарастване на обема на частните инвестиции с 32,8% към края на 2015 г. спрямо сценария, в който европейските фондове отсъстват.
Налице е положително нетно въздействие върху бизнес индикаторите на предприятията. На национално ниво то се свежда до 35% по-високи нива на инвестициите във фирмите, 24% увеличение в разходите за възнаграждения, 20% нарастване в произведената продукция на предприятията, 11% нарастване на приходите от дейността.
Мит е, че живеем само и единствено от еврофондовете, коментира Дончев. Вярно е, че те заемат близо 80% дял от публичните инвестиции, но наред с това, ако съпоставим европейското финансиране към публичните разходи изобщо за периода 2007-2013 г., то възлиза на 9%. България получава от европейския бюджет пет пъти повече, отколкото внася, а разликата между внесеното и реално полученото по линия на европейските фондове е минимум 6 млрд. евро.
Данните трябва да се ползват, за да имаме ефективно планиране и да кроим по-добре мерките в следващите години, заяви Томислав Дончев. Трябва да знаем и да сме подготвени, че интензивното финансиране, което имаме днес, ще продължи не повече от още няколко години. За да гарантираме максимален ефект от инвестициите, е важно в каква пропорция инвестираме в тежка инфраструктура, меки мерки в социалната сфера, в образованието. Предстои различен тип финансиране – моделът на „рециклираните пари”, базиран на кредитни инструменти. Те позволяват средствата да се ползват отново и отново. Имаме опита, прилаган досега с този модел в бизнеса, предстои да работим по него и в сферите, в които досега не сме имали подобни инструменти, като например околна среда.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
