Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Андрей Ковачев: Измерването на достъпа до здравни услуги е важна стъпка към намаляването на здравните неравенства в Европа
четвъртък, 19 Ноември, 2015 - 14:12
Секция:
На 17 ноември представители на националните министерства на здравеопазването, Европейската комисия, членове на Европейския парламент, организации на гражданското общество, съсловни и пациентски организации, както и други заинтересовани страни се събраха в Европейския парламент на здравен форум, организиран от българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП д-р Андрей Ковачев. Основната цел на събитието бе да представи пред широка публика наскоро публикувано становище на Експертната група за ефективни начини за инвестиране в здравеопазването относно достъпа до здравни услуги и да инициира дебат по основните препоръки в документа. Темата за равния достъп до качествено здравеопазване намира все по-централно място в дневния ред на европейските институции, за което активно работят инициираната от д-р Ковачев платформа в Европейския парламент и Партньорството между заинтересованите страни на европейско ниво.
По време на събитието представители на Европейската комисия и Люксембургското председателство на Съвета на ЕС представиха работата и инициативите на двете институции в тази област. Председателят на експертната група проф. Ян Де Масенер, професор по семейна медицина и първична медицинска помощ в Университета Гент (Белгия), както и докладчикът за становището д-р Сара Томсън, старши специалист по финансиране на здравеопазването в Регионалния офис на СЗО за Европа, подчертаха огромните неравенства по отношение на достъпа на пациентите до качествено здравеопазване в рамките на страните-членки на ЕС, както и между тях. Докладът разглежда основните бариери пред достъпа - финансова достъпност, навременност и наличност на здравни услуги. Една от основните препоръки на експертите е да се събират повече и по-надеждни данни, чрез които да разберем колко точно са пациентите с ограничен достъп до здравни услуги във всяка страна членка, какво точно липсва или не е ефективно и би трябвало да се промени.
"Трябва ни пълна и точна информация за проблема, за да може европейските институции да помогнат на националните власти да разработят мерки за неговото преодоляване. Както за успешното лечение на едно заболяване е нужна точна диагноза, така и за намаляването на здравните неравенства трябва да знаем в какво се изразяват проблемите с достъпа във всяка една от страните-членки. Радвам се, че в това отношение препоръките на експертите съвпадат напълно с нашите искания за по-ефективно измерване на достъпа чрез разработването на нови показатели", заяви Ковачев.
По време на събитието беше обявено, че по предложение на инициираната от Андрей Ковачев група в Европейския парламент в бюджета на ЕС за следващата година ще бъдат предвидени средства за тази цел.
"Това е добра новина, защото измерването на достъпа до здравни услуги е важна стъпка към намаляването на здравните неравенства в Европа!", допълни Ковачев.
Според него заради социално-икономическите различия между страните-членки не е реалистично да се цели пълно изравняване на достъпа до здравеопазване, но може да се работи за дефинирането на базов пакет от здравни услуги, достъпен за всички европейски граждани.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
