Вие сте тук

Мигранти се струпват на границата между Гърция и Македония

понеделник, 23 Ноември, 2015 - 09:58

Икономическите мигранти, които са блокирани на гръцко-македонската граница се съблякоха голи до кръста в знак на протест. В т.нар. „ничия земя“ има над 1300 души. Повечето от тях са от Иран, Пакистан, Бангладеш, Мароко, Алжир, Тунис, Ливан, Конго, Сомалия и други африкански държави, съобщава „Дарик”.

От средата на миналата седмица властите в Скопие не допускат икономически мигранти и хора от държави, където няма военни действия. Въпреки това обаче гръцките власти продължават да трупат мигранти на македонска граница, недалеч от град Гевгелия. Мигрантите на няколко пъти се опитаха да съборят загражденията и да нахлуят на македонска земя, но бяха спрени от силите на реда.

Поради блокадата на жп линията от страна на мигрантите вече няколко дни не се движат влаковете по международната линия от Солун за Скопие.

Част от мигрантите отказват и хуманитарната помощ, която им се предлага - храна, одеяла, вода. От време на време те скандират „Не сме терористи“, „Искаме свобода", „Меркел“. От началото на годината през западната ни съседка са преминали над 500 000 мигранти. Всички те идват организирано от Гърция с автобуси и влакове до македонския граничен град Гевгелия.

Властите в Скопие многократно призоваха за координация между Атина и Скопие по този въпрос, но до момента няма воля от гръцка страна за това. Гърция се противопоставя и на разполагането на полицаи от „Фронтекс“ по границата между двете държави.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.