Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Подготовката за Българското председателство на Съвета на ЕС навлезе в активна фаза
сряда, 2 Декември, 2015 - 12:39
Секция:
Подготовката на България за провеждане на ротационното председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 г. навлезе в своята активна фаза, като вече са реализирани редица основополагащи дейности по всички направления – административен капацитет, логистика и инфраструктура, комуникационна стратегия и културна програма, финансиране и обществени поръчки и приоритети и програма на председателството. Това е посочено в приетия днес от Министерския съвет първи тримесечен Отчет за изпълнението на Плана на подготовка на Българското председателство, изготвен от вицепремиера Меглена Кунева, съобщава правителствената пресслужба.
Обобщението на данните за планираните заседания и срещи показва, че през второто полугодие на 2018 г. са предвидени около 2500 събития, към които България ще има ангажимент като ротационен председател. Около 80% от тях ще се проведат в Брюксел. Министерствата и другите ведомства планират да подготвят, проведат и да участват в 30 заседания, в т. ч. на Европейския съвет, 10-те състава на Съвета и шест срещи на високо ниво; в 215 подготвителни органа на Съвета на ЕС; в 35 комитета, комисии, срещи и форуми на високо ниво, в над 20 форуми на международни организации и около 95 форума, конференции, срещи, курсове и лекции на теми във връзка с Българското председателство. Предстои изготвянето на списък със събития, които да бъдат проведени в страната, в Брюксел, Люксембург и други градове.
По отношение на административния капацитет е извършен предварителен общ анализ, от който става ясно, че към настоящия момент 1600 служители в държавната администрация се занимават пряко или косвено с европейски въпроси. Определени са функционалните групи в екипа на председателството, като поименно са идентифицирани близо 900 негови членове. В момента се разработва проект на централизирана програма за обучение, която обхваща периода 2016-2018 г. През 2015 г. започнаха пилотни обучения за експертите по европейските въпроси, както и провеждането на работни посещения и стажове за подготовка на администрацията по Комуникационната стратегия на България за ЕС. Обученията се организират от Института по публична администрация и Дипломатическия институт. До края на годината по тях ще минат над 260 човека.
След оглед на подходящи сгради за нуждите на председателството бяха определени Националният дворец на културата и Резиденция „Бояна“ в столицата. В процес на изготвяне е детайлна финансова обосновка относно дейностите за ремонт и преустройство на обектите.
По отношение на Комуникационната стратегия и културната програма до края на годината ще бъдат реализирани следните подготвителни дейности: изработване на концепция за тема и визия на Председателството, провеждане на социологическо проучване за информираността и предварителните нагласи на българското общество и изработване на концепция за работа с медиите. До края на декември ще бъде проведено и първото пилотно обучение за журналисти. Проведени са срещи и с българските културни институти в чужбина.
В сферата на финансирането и обществените поръчки са планирани средства в централния бюджет за 2016 г. Те са насочени към модернизация на сградния фонд, за наемане, възнаграждения и обучение на служители, за организиране и провеждане на комуникационни кампании в страната и чужбина и др. В кратки срокове предстои изготвяне на план за обществените поръчки.
По приоритети и програма на председателството са проведени първоначалните консултации с останалите две страни от тройката на председателството – Естония и Великобритания, както и срещи с представители на Европейската комисия и Европейския парламент. В началото на следващата годината предстои в рамките на Съвета по европейските въпроси към МС да бъдат обсъдени първоначалните предложения за приоритетни досиета и теми за 2018 г.
Организацията на Председателството е мащабно начинание от гледна точка на логистика, човешки капитал, ресурси и не на последно място, политическа визия. Предстоят две години и шест месеца изключително интензивен режим на работа, като гаранция за успех е доброто партньорство и силния политически ангажимент, се казва още в отчета на вицепремиера по координация на европейските политики и институционални въпроси Меглена Кунева.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
