Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България е в риск да загуби пари от еврофондовете
четвъртък, 3 Декември, 2015 - 16:13
Секция:
Осем държави търсят помощ от Брюксел за ускорено усвояване на оставащите еврофондове от изтичащия бюджетен период на ЕС до края на декември. България е част от страните, в които все още има риск да не бъдат усвоени всички пари. Твърде късно е за нова отсрочка за договарянето на средствата, обясни еврокомисарят по регионалната политика Корина Крецу, цитирана от БНР.
Крецу подчерта, че бързината на харчене на парите няма да е за сметка на качеството на финансираните проекти от европейския данъкоплатец:
Много съм притеснена за тези осем страни, защото на моменти виждам прибързаност с цел да се повиши процентът на усвояване. Имаме добри одитори и усвояването няма да е за сметка на качеството и изпълнението на програмите. Въпреки че е твърде рано да съобщавам точните суми по кохезионната политика, благодарение на създадената работна група вече имаме някои добри резултати. Словакия няма да загуби пари до края на 2015-а, Хърватия - също. Рискът от загуба на средства за Румъния беше сведен до 95%. Унгария и Италия са особено добър пример, защото драматично намалиха оставащите пари за усвояване.
България може да отчита приключени проекти с оставащите европари по оперативните програми на финансовата рамка 2007-2013година до края на месеца.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
