Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България вече е в топ 10 в Европа по отворени данни
четвъртък, 3 Декември, 2015 - 13:27
Секция:
Тема:
България вече е в топ 10 в Европа по отворени данни, показва последното изследване на Европейската комисия за състоянието на отворените данни и достъпа до обществена информация в Европа (Open Data Maturity in Europe 2015). В България ангажиментът за отворените данни се изпълнява от екипа на вицепремиера Румяна Бъчварова, съобщава правителствената пресслужба.
„Преди година България дори не беше в класацията, защото даже нямаше портал, сега вече сме в топ 10”, подчерта вицепремиерът по коалиционната политика и държавната администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Тя направи изказването си по време на откриването на конференцията „Време за данни“, която се провежда в София тех парк. Събитието се организира от Посолството на Великобритания, съвместно с екипа на вицепремиера.
Според изследването на Европейската комисия за отворените данни в лидерската група попадат държави като Великобритания, Естония и Франция, които традиционно са водещи при провеждането на този тип политики. „Това означава, че благодарение на усилията ни, тази година вече сме в групата на лидерите, които определят тенденциите в тази област“, подчерта още Бъчварова.
В началото на мандата си вицепремиерът пое ангажимент да отвори 119 набора от данни до края на 2015 година, като до момента вече са отворени 116. Сред тях има редица обществено значими данни. Те са ключов ресурс за правенето на политики, но и за упражняването на контрол върху ефекта от политиките от страна на гражданския сектор и бизнеса, както и един от най-ефективните инструменти за постигането на прозрачно и отчетно управление.
При откриването на конференцията британският посланик Ема Хопкинс определи отварянето на данните като изключително важно. Тя подчерта, че този процес допринася за предоставянето на по-добри услуги за обществото, изработването на по-добри държавни политики на база актуални данни и за насърчаване на бизнеса и иновациите. И вицепремиерът, и посланикът бяха категорични, че предоставянето на отворен достъп до информация от обществения сектор с цел повторната й употреба носи и значими икономически ползи. Генерираните от обществения сектор данни могат да се използват за създаването на иновационни услуги и продукти с добавена стойност от страна на бизнеса.
Като втори голям успех за постигането на открито управление вицепремиерът Бъчварова открои приетите промени в Закона за достъп до обществена информация, в чието изработване участваха активно представители на нейния екип. След тези промени организациите от обществения сектор се задължават да предоставят информация в отворен, машинночетим формат заедно със съответните метаданни, като форматът и метаданните съответстват на официални отворени стандарти. Измененията предвиждат всяка информация от обществения сектор, създадена след 1 април 2016 година, да се поддържа в електронен вид. Разширява се кръгът на институциите, от които може да се иска информация – музеи, библиотеки и архиви. Данните се публикуват на Портала за отворени данни, който вече съществува на адрес http://opendata.government.bg/ и се регламентира със закона.
По време на конференцията Бъчварова изрази удовлетворение, че заедно с Великобритания страната ни членува в глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“. „България беше една от първите държави, включили се в тази инициатива. Лично аз присъствах на учредяването й и следя развитието й с интерес“, заяви още вицепремиерът. Тя добави, че инициативата е тласък за развитието на практиките за открито управление и за подобряването на обществената среда в държавите-членки.
В откриването участва и Антонио Акуня, директор на Правителствената дигитална служба на Великобритания, на посещение у нас специално за събитието.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
