Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Конференция в Пловдив на 4 декември – най-важните теми от работата на ЕП през новия мандат
четвъртък, 3 Декември, 2015 - 12:17
Секция:
Безпрецедентната бежанска криза, нуждата от сигурни енергийни доставки и европейският бюджет: три теми във фокуса на новия Европейски парламент (ЕП) през първите 18 месеца от мандата му, които ще бъдат и основната част от регионална конференция в Пловдив с участието на български евродепутати и експерти от различни области. Събитието се организира от Информационното бюро на ЕП в България в сътрудничество с Европа Директно – Пловдив с начален час 9.00 ч. на 4 декември в хотел „Тримонциум“. Конференцията е със задължителна предварителна регистрация на epsofia@ep.europa.eu и ще се излъчва на живо на www.europarl.bg.
Имиграцията и тероризмът са двете теми, по които опасенията на европейските граждани нарастват най-бързо според скорошно проучване на Евробарометър, поръчано от Европейския парламент. В същото време 66% от европейците (и 65% от българите) смятат, че решенията за справяне с имиграцията трябва да се вземат на ниво ЕС. Превърна ли се Европа в „обетована земя“ за бежанците и какви са мерките, които предприе и трябва да предприеме ЕС, ще обясни заместник-председателят на Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП Илияна Йотова (С&Д).
Във време на световни конфликти повече механизми за сигурност на доставките са един от начините да се предотврати повторение на енергийните кризи, които преживя Европа, а и България. Целта на пакета за енергийния съюз е да се обезпечи сигурна и устойчива енергия на достъпни цени за Европа и нейните граждани. Конкретните мерки обхващат пет ключови области, включително енергийна сигурност, енергийна ефективност и декарбонизация. За енергийния съюз своята позиция ще представи Владимир Уручев (ЕНП).
На 25 ноември Парламентът прие бюджета на ЕС за 2016 г. В него се включват 155 млрд. евро в бюджетни кредити и 143,9 млрд. в кредити за плащания, както беше договорено между ЕП и Съвета на ЕС. Парламентът осигури възможно най-много средства за миграция и бежанци, малки и средни предприятия, студенти и програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Повече разяснения по темата ще даде Андрей Новаков (ЕНП), който бе част от преговорния екип.
В началото на конференцията приветствие към гостите ще отправи заместник-кметът на Пловдив по европейските въпроси – Стефан Стоянов. След това „Жан Моне“ лекторът в НБУ Катя Христова ще очертае основните теми за ЕП през първите 18 месеца на мандата. Весела Чернева, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), ще се включи по темата „Атаките в Париж: криза или възможност за европейската външна политика?“. Георги Ганев, програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии в София, ще говори за Европейския фонд за стратегически инвестиции, познат като „Плана Юнкер“. Повече подробности за Търговското партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ ще даде Христо Христов, съветник в Представителството на ЕК в София.
Конференцията ще бъде съпроводена от фотоизложбата „Имам си една мечта“. Снимките на деца бежанци, попаднали в центровете за настаняване у нас, са направени от фотографа Илка Антонова и журналиста Нидал Хлайф. Изложбата е по инициатива на детския фонд на ООН и е посветена на децата бежанци, за да се насърчи толерантността и приемането на хората, принудени да напуснат домовете си. В деня на конференцията изложбата ще може да се види на мястото на събитието, хотел „Тримонциум“, а от 5 до 15 декември гражданите на Пловдив ще могат да я разгледат в офиса на Европа Директно на ул. „Константин Фотинов“ № 15.
В сътрудничество с „Дома на киното“ на 7, 8 и 9 декември с ВХОД СВОБОДЕН ще бъдат прожектирани трите финалиста на европейската филмова награда ЛУКС, сред които българският филм „Урок“. Победителят „Мустанг“ беше награден на официална церемония в Страсбург на 24 ноември. За да запазят места, след 1 декември гражданите ще могат да вземат до 2 безплатни билета от касата на Лъки Дом на киното. В деня на събитието ще бъдат допускани зрители до изчерпване на местата.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
