Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Нов пакет от мерки за кръговата икономика

Днес Комисията прие нов амбициозен пакет от мерки за кръговата икономика, за да стимулира прехода на Европа към такава икономика. По този начин ще се повиши конкурентоспособността в световен мащаб, ще се насърчи устойчивият икономически растеж и ще се създадат нови работни места, съобщава Рапид.
Днес Европейската комисия прие нов амбициозен пакет от мерки за кръговата икономика, за да подпомогне прехода на европейските предприятия и потребители към по-силна и по-ефективна кръгова икономика, в която ресурсите се използват по-устойчиво. Предложените действия ще допринесат за „затваряне на кръга“ в рамките на жизнения цикъл на продуктите чрез увеличаване на рециклирането и повторната употреба и ще бъдат от полза както за околната среда, така и за икономиката. Благодарение на плановете всички суровини, продукти и отпадъци ще бъдат използвани оптимално, което ще доведе до увеличаване на икономиите на енергия и намаляване на емисиите на парникови газове. Предложенията обхващат пълния жизнен цикъл: от производството и потреблението до управлението на отпадъците и пазара на вторични суровини. Този преход ще бъде подкрепен финансово със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, с 650 млн. евро от „Хоризонт 2020“ (програмата на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации), с 5,5 млрд. евро от структурните фондове за управление на отпадъците, както и с инвестиции в кръговата икономика на национално равнище.
С пакета се премахват пречките в Комисията и се допринася към по-широки политически приоритети чрез вземане на мерки във връзка с изменението на климата и околната среда, като в същото време се стимулират създаването на работни места, икономическият растеж, инвестициите и социалната справедливост. Пакетът бе изготвен от основен екип по проекта, съпредседателстван от първия заместник-председател Франс Тимерманс и заместник-председателя Юрки Катайнен и с активното участие на комисарите Кармену Вела и Елжбета Бенковска. В подготовката участваха и редица други комисари, които помогнаха за определяне на най-ефективните инструменти, които обхващат широк кръг от области на политиката.
Първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, отговарящ за устойчивото развитие, заяви: „Нашата планета и нашата икономика не биха могли да просъществуват, ако продължаваме да действаме в насока „вземам, правя, използвам, хвърлям“. Трябва да запазваме ценните ресурси и да оползотворяваме изцяло тяхната икономическа стойност. Кръговата икономика цели намаляване на отпадъците и опазване на околната среда, но също така и радикална промяна на начина, по който функционира цялата наша икономика. Като преосмислим начина, по който произвеждаме, работим и купуваме, можем да създадем нови възможности и нови работни места. С днешния пакет предоставяме широкообхватна рамка, която ще позволи тази промяна наистина да се случи. В него се очертава надежден и амбициозен път към по-добро управление на отпадъците в Европа с поддържащи действия, които обхващат пълния жизнен цикъл на продуктите. Тази смесица от интелигентно регулиране и стимули на равнище ЕС ще помогне на предприятията и потребителите, както и на националните и местните органи, да извършат тази промяна“.
Заместник-председателят на Комисията Юрки Катайнен, който отговаря за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: „Представените предложения са положителен сигнал за тези, които желаят да инвестират в кръговата икономика. Днес ние смятаме, че Европа е най-доброто място за развитие на устойчива и екологосъобразна стопанска дейност. Преходът към една по-ефективна кръгова икономика има за цел преобразяване на пазарната икономика и подобряване на нашата конкурентоспособност. Ако можем да повишим ресурсната си ефективност и да намалим зависимостта си от суровини, можем да получим конкурентно предимство.Потенциалът на кръговата икономика за създаване на работни места е огромен, а търсенето на по-добри и по-ефикасни продукти и услуги бурно нараства. Ние ще премахнем пречките, които затрудняват предприятията да оптимизират използването на ресурсите и ще стимулираме вътрешния пазар на вторични суровини. Искаме да постигнем реален напредък на място и очакваме да реализираме тази амбиция не само заедно със страните членки, регионите и общините, но и с предприятията, промишлеността и гражданското общество“.
План за действие на ЕС във връзка с кръговата икономика
Пакетът за кръговата икономика дава ясен сигнал на стопанските оператори, че ЕС използва всичките си налични инструменти за промяна на своята икономика, като открива път към нови бизнес възможности и повишава конкурентоспособността. Широкообхватните мерки за промяна на цялостния жизнен цикъл на продуктите отиват по-далеч от акцента единствено върху края на този цикъл и подчертават очевидната амбиция на Комисията да преобрази икономиката на ЕС и да постигне резултати. Благодарение на прилаганите от нас стимули ще се появяват все повече новаторски и по-ефикасни начини за производство и потребление. Кръговата икономика има потенциал да създаде много работни места в Европа, като същевременно се запазят ценни и все по-редки ресурси, намали се ефектът от използването на ресурси върху околната среда и се придаде нова стойност на отпадните продукти. Набелязани са и секторни мерки, както и стандарти за качество на вторичните суровини. Основни действия, които са приети днес или трябва да бъдат извършени през мандата на сегашната Комисия:
Финансиране от над 650 млн. евро по линия на „Хоризонт 2020“ и 5,5 млрд. евро по линия на структурните фондове;
Действия за намаляване на хранителните отпадъци, включително обща методология за измерване, по-добро посочване на дати и инструменти за постигане на целта за устойчиво развитие, предвиждаща намаляване наполовина на хранителните отпадъци до 2030 г.;
Разработване на стандарти за качество на вторичните суровини с цел повишаване на доверието на стопанските оператори на единния пазар;
Мерки в рамките на работния план за екопроектиране за 2015 — 2017 г., с който се насърчават възможностите за поправка, трайността и рециклируемостта на продуктите, както и енергийната ефективност;
Преразгледан регламент за торовете с цел улесняване на признаването на биологични и основани на отпадъци торове на единния пазар и подкрепа за ролята на биологичните хранителни вещества;
Стратегия за пластмасите в кръговата икономика, която отговаря на въпроси, свързани с рециклируемостта, биоразградимостта, наличието на опасни вещества в пластмасите и с целта за устойчиво развитие, предвиждаща значително намаляване на отпадъците в морските води;
Серия от действия за повторно използване на водата, включително законодателно предложение относно минималните изисквания за повторната употреба на отпадни води.
В приетото днес съобщение е включен ясен график на предложените действия и план за опростена и ефективна рамка за мониторинг на кръговата икономика.
Преразгледани законодателни предложения за отпадъците
В преразгледаното законодателно предложение за отпадъците се набелязват ясни цели за тяхното намаляване и се очертава амбициозен и надежден път в дългосрочен план за управлението и рециклирането на отпадъци. За да се гарантира ефективно прилагане, целите за намаляване на отпадъците в новото предложение са съпроводени от конкретни мерки в отговор на пречките на местно равнище и на различното положение в отделните държави членки. Основните елементи на преразгледаното предложение за отпадъците са:
обща за ЕС цел за рециклиране на битови отпадъци от 65 % до 2030 г.;
обща за ЕС цел за рециклиране на отпадъци от опаковки от 75 % до 2030 г.;
задължителна цел за намаляване на депонирането до максимум 10 % от всички отпадъци до 2030 г.;
забрана за депониране на разделно събрани отпадъци;
популяризиране на икономически инструменти за намаляване на депонирането;
опростени и подобрени определения и хармонизирани методи за изчисляване на равнищата на рециклиране в ЕС;
конкретни мерки за насърчаване на повторното използване и стимулиране на промишлената симбиоза – превръщането на страничен за един промишлен отрасъл продукт в суровина за друг промишлен отрасъл;
икономически стимули за производителите да пускат по-екологосъобразни продукти на пазара и да подкрепят схеми за възстановяване и рециклиране (например за опаковки, батерии, електрическо и електронно оборудване, автомобили).
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.












