Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Интересът към политиките на ЕС e нараснал според проучване на Евробарометър
петък, 4 Декември, 2015 - 14:10
Секция:
Все повече хора се интересуват като цяло от политиките на ЕС (54%, което е с 11 процентни пункта повече от 2013 г.) и все повече европейци смятат, че техните страни са се облагодетелствали от членството си в ЕС (60%, с 6% повече от юни 2013 г.), показва последният Евробарометър, поръчан от Европейския парламент и публикуван в понеделник. Проучването установява явни различия между страните по всички разгледани въпроси. В България, например, подкрепата за членството в ЕС спада, като българите са и сред европейците, които не са особено заинтересовани от политиките на ЕС. От друга страна, България е страната, заедно с Люксембург, където ЕП се възприема най-положително от гражданите – 37% възприемат образа на Парламента като „изцяло положителен“.
Проучването, проведено сред 28 150 европейци на възраст над 15 години, се състоя между 19 и 29 септември – период, когато пристигането на бежанци по границите на ЕС и трагични смъртни случаи на мигранти бяха широко отразени в медиите.
Членството в ЕС положително ли е за вашата страна?
Средно за ЕС 60% от анкетираните посочват, че като цяло членството в ЕС е от полза за тяхната страна. Националните различия варират в широки граници – от над 80% положителни отговори в страни като Полша и Литва до 34% в Кипър. България е една от четирите страни (заедно с Кипър, Италия и Австрия), в които ползата от еврочленството се регистрира положително от по-малко от половината запитани – 47% от анкетираните българи смятат, че страната е извлякла ползи от присъединяването си към ЕС, докато през юни 2013 г. този процент е бил 51%.
Най-популярните отговори на въпроса защо членството в ЕС е от полза за страната включват приноса на ЕС за икономически растеж (35%), приноса му за опазване на мира и укрепване на сигурността (32%), както и сътрудничеството между държавите членки (31%). За анкетираните българи най-важни са откриването на нови възможности за работа (53%), опазването на мира и укрепването на сигурността (28%) и приноса на ЕС за демокрацията в България (26%).
Европейците са помолени също да оценят дали страната им би се справила по-добре или по-зле в редица области на политиката, ако страната им беше извън ЕС. Както през 2014 г., повечето анкетирани смятат, че страната им няма да се справи по-добре без ЕС във всички разгледани области. Въпреки това в областта на селското стопанство и имиграцията резултатите варират силно. Мнозинството в някои държави членки смята, че страната им би се справила по-добре в тези области извън, а не в рамките на ЕС.
Хармонизирана европейска система за социално подпомагане би укрепила европейското гражданство
Запитани какви фактори ще засилят чувството за европейско гражданство, повечето от респондентите избират „Европейска система за социално подпомагане, хармонизирана между държавите членки (здравеопазване, образование, пенсии и т.н.)“. В сравнение с есента на 2014 г. значението на този фактор на ниво ЕС ясно се увеличава (45%, +13 пункта). Както и през 2014 г., този отговор оглавява списъка на най-избираните.
Вторият най-често цитиран фактор е „Европейска служба за реакция при извънредни ситуации, за да се бори с международни природни бедствия“, който също се е увеличил по значимост (28%, +6 пункта). Третият е „да можеш да се преместиш в която и да е страна от ЕС след пенсиониране и да вземеш пенсията със себе си (26%, -1 пункт)“.
Образът на ЕП за българите е положителен
Българите са сред трите нации в ЕС, които най-малко четат, гледат или слушат за Европейския парламент в медиите (България – 55%, Ирландия – 53%, Франция – 42%, при 83% в Литва, Люксембург и Словакия). В същото време анкетираните от България твърдят, че преобладаващите медийни материали за ЕП са положителни, като по този показател (46%) заемат второ място след румънците (51%). Според 37% от българите Парламентът има положителен образ (при 17% от латвийците, които са в дъното на класацията).
Като цяло подкрепата сред запитаните българи за членството на страната в ЕС спада. Докато в ЕС по този въпрос е отбелязан ръст от 1 процентен пункт спрямо края на 2014 г. до 55%, то в България има лек спад от 2 процентни пункта до 47% през септември 2015 г. Според по-малко от половината от анкетираните българи (47%) България е спечелила от членството в ЕС, като с 9 процентни пункта е нараснал броят на българите, които смятат, че страната не е имала полза от присъединяването към съюза.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
