Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Парламентът разглежда промените в Конституцията на второ четене
сряда, 9 Декември, 2015 - 09:20
Секция:
Промените в Конституцията влизат за второ четене в парламента. Това предвижда програмата на Народното събрание, съобщава агенция „Фокус”.
Миналата седмица на свое заседание временната ресорна парламентарна комисия прие промените в Конституцията на второ четене, но с доста промени в сравнение с първоначалния ѝ вариант. Тогава беше отхвърлено предложението на Реформаторския блок за явното гласуване във Висшия съдебен съвет, както и всичките им предложения за промени в работата на прокуратурата. Отпадна възможността за импийчмънт на главния прокурор, изискването за отчетност на главния обвинител пред Народното събрание, както и предложенията за намаляване на мандатите на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС от 7 на 5 години. Не бе прието намаляването на мандата на изборните членове на ВСС от 5 на 3 години, както и предложението за създаване на нова длъжност - заместник главен прокурор за борба с корупцията.
Комисията за промени в Конституцията прие 11-те членове от парламентарната квота на ВСС да се избират с мнозинство от 2/3. Променено е разпределението на съдийската и прокурорската колегия на ВСС, като съдийската ще включва 14 членове - 6 ще се избират от професионалната квота и 6 от политическата квота плюс двамата председатели на ВКС и ВАС. Прокурорската колегия ще се състои от 11 членове - 6 от професионалната квота и 5 от политическата квота.
В преходните и заключителните разпоредби е записано, че сегашният състав на ВСС ще довърши мандата си, който изтича през 2017 година, а след приемането на промените и разделянето на съвета, ВСС ще разпредели членовете по колегиите.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
