Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
София и Атина поискаха европейска солидарност по темата с бежанците
вторник, 15 Декември, 2015 - 09:52
Секция:
Българският президент Росен Плевнелиев и гръцкият му колега Прокопис Павлопулос в понеделник заявиха, че Европейският съюз трябва да въведе общи правила за справяне с бежанската криза и да приеме позиция на солидарност по въпроса, съобщава агенция „Фокус”.
„Местенето на мигрантите през полуотворени или затворени граници и прехвърлянето на отговорността от една държава в друга, това е рецепта за катастрофа“, каза Плевнелиев по време на съвместна пресконференция след двустранните разговори.
„Държавите са силни и могат да решат всеки проблем, когато действат заедно и имат общ подход към общия проблем“, добави Плевнелиев. Ето защо България и Гърция искат ЕС да разработи ясни правила за разрешаването на проблема с миграцията, които всеки трябва да спазва, каза българският президент.
„Когато говорим за ефективността на външните граници на ЕС, за стотиците хиляди, дори милиони хора, които бягат от войни и конфликти, ние не трябва да се изоставяме един на друг“, каза Плевнелиев.
„За да може това да се случи, трябва да има солидарност, действаща в рамките на ЕС“, добави гръцкият президент Прокопис Павлопулос.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
