Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Илияна Йотова: ЕС отново с двойни стандарти
сряда, 16 Декември, 2015 - 15:32
Секция:
"Новата европейска агенция за гранична охрана трябва да обхваща и страните извън Шенген като България, а не само шенгенските граници. В противен случай страни като нашата, Румъния и Хърватия ще се превърнат в "буферна зона", която трябва да поема всички мигранти, които не могат да влязат в шенгенските държави", заяви Илияна Йотова по време на дебат в пленарна зала на Европейския парламент. "Осем заседания на Съвета бяха необходими, за да се приемат т.нар. "спешни мерки", предложени от ЕК и одобрени от Съвета", отбеляза българският евродепутат бавния темп на провежданата общоевропейска политика по миграция. Тя остро разкритикува акцента в предложението за новата европейска агенция, който е поставен единствено върху засилването на охраната на шенгенското пространство. "Опазването на шенгенските граници е превърнато в абсолютен приоритет, но защо нашата страна е изключена, при положение, че ние също сме външна граница за ЕС?", попита Илияна Йотова. Тя прогнозира, че двойния стандарт, прилаган към държавите извън Шенген може да породи още по-голяма бежанска криза на Балканите с последствия за цяла Европа. Според нея Съветът трябва да вземе решение в полза укрепване на охраната на всички външни граници, а не само на шенгенските. "Премиерите на България, Румъния и Хърватия трябва да обединят усилията си и решително да настояват за това на утрешната среща на върха на лидерите на ЕС", подчерта Илияна Йотова.
Евродепутатите дискутираха предстоящата последна за тази година среща на върха, на която лидерите на ЕС отново ще обсъждат миграцията. Дневният ред на министър-председателите и държавните глави предвижда да се разгледа предложението за създаване на Европейска агенция за брегова и гранична охрана. Предложението е много дискусионно, защото предвижда Европейската комисия да се намесва в случай, че дадена страна в ЕС не може сама да се справи с миграционния натиск по нейните граници. Редица държави членки се противопоставят на идеята, защото новата европейска агенция ще може да се намесва дори и без отправена от засегнатата държава членка покана. "Дълго време очаквахме предложението на Комисията за повече контрол върху границите", обърна се Илияна Йотова към председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и към люксембургското председателство на ЕС, които дискутираха темата с евродепутатите. Илияна Йотова бе един от първите европейски политици, които настояваха за общоевропейски патрули по външните граници на ЕС в условията на миграционна криза. Българският евродепутат заяви още, че ситуацията нямаше да бъде толкова тежка, ако предложените от ЕК и одобрени от Европейския парламент решение бяха приложени от държавите членки. "2015 г. бе само подготвителна за истинска цялостна политика в областта на миграцията. От сега нататък вече трябва да се действа", добави Йотова.
Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер подчерта в обръщението си към евродепутатите, че се предвижда новата агенция да разполага с постоянен персонал от 1000 души, като в допълнение ще се създаде резерв от 1500 експерти, готови да реагират при извънредно тежки ситуации. Идеята на Европейската комисия е да се избегне забавянето, което сега често се получава между момента на наплив на бежанска вълна и на бавните процедури за официална молба на засегната държава членка за подкрепление с персонал и техника. Това, според Европейската комисия, пречи на сигурната охрана на границите на ЕС и поставя под въпрос сигурността на европейските граждани. Според авторите на инициативата, новата агенция трябва да има подчертано оперативни, а не само аналитични функции, с каквито разполагаше досега съществуващата Европейска агенция за подпомагане на охраната на външните граници ФРОНТЕКС.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
