Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Скоро не се очакват нови страни в еврозоната
понеделник, 28 Декември, 2015 - 13:43
Секция:
Еврозоната не очаква присъединяване на нови членове през следващите години, тъй като кризата изглежда е отказала някои страни. Това заяви заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис, цитиран от АФП.
„Не се очаква присъединяването на нови членове през следващите няколко години”, заяви в интервю Домбровскис, който отговаря за еврото и социалния диалог.
В момента 19 от 28 страни в ЕС, членуват в еврозоната.
„Преди една страна да приеме еврото, тя трябва да има фиксиран курс към него. Този механизъм е чакалнята за членство”, добави той.
В момента обаче нито една страна не е в „чакалнята”, с изключение на Дания, но тя има особен статут.
Домбровскис коментира, че България и Румъния са проявили интерес към предприемането на първите стъпки.
Предварителни разговори са водени и с предишното правителство на Полша.
„Може да се окаже обаче, че новото правителство във Варшава е по-резервирано”, добави той.
„Първоначално, присъединяването към еврозоната изглеждаше примамливо за новите членове на ЕС. Но еврокризата промени това положение, а гръцката криза още повече”, заяви Домбровскис.
Последните нови членки на еврозоната са Латвия и Литва.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
