В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
Ядрената сигурност не е гарантирана веднъж завинаги, припомни шефът на МААЕ
вторник, 26 Април, 2016 - 13:53
Секция:
Тема:
Ядрената сигурност изобщо не е гарантирана веднъж завинаги, припомни днес шефът на Международната агенция за атомна енергия. Юкия Амано разпространи комюнике по повод 30-ата годишнина от катастрофата в Чернобил, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
"Основната поука от Чернобил и Фукушима за всички, занимаващи се с ядрена дейност - оператори, правителства и регулаторни органи, е, че сигурността никога не бива да се смята за даденост", посочи Амано.
Нещастните случаи не признават граници, затова е от жизнено значение да се развива ефикасно международно сътрудничество в ядрената сигурност, изтъкна той.
След катастрофата от 26 април 1986 г., убила хиляди и заразила част от Европа, международната общност повиши критериите за ядрена сигурност, но въпреки това последва друг тежък инцидент - с АЕЦ "Фукушима" в Япония. "Това бе мъчително припомняне, че тежък инцидент може да се случи дори в технологично напреднала страна с вече зряла ядрена програма", отбеляза шефът на МААЕ.
Природозащитната организация "Грийнпийс" предупреди миналата седмица за повишен ядрен риск поради остаряване на световния машинен парк и по-специално на оборудването в западните страни, където повечето АЕЦ са изградени през 60-те и 70-те.
"Стигнахме фазата, в която са износени повечето реактори по света" и по-специално във Франция, заяви Шон-Патрик Стенсъл, експерт от "Грийнпийс". Освен това става дума за реактори, конструирани още преди "някой изобщо да помисли" за опасността от ядрен тероризъм, каза той пред АФП.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
