В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
България е домакин на срещата на министрите на ПСЮИЕ
вторник, 31 Май, 2016 - 09:43
Секция:
Тема:
В Правец днес ще се проведе Срещата на министрите на външните работи на страните участнички в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Неин домакин е министърът на външните работи Даниел Митов.
Събитието е част от заключителните мероприятия на Българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. През тази година страната ни като председател съсредоточи усилията си върху три основни приоритета - енергийна и инфраструктурна свързаност, медийна свобода и свобода на изразяване, миграция и справяне с бежанския поток.
По инициативата на София външните министри подписаха обща декларация, свързана с миграционните предизвикателства. В нея се посочва „нуждата да се действа отговорно и солидарно , за да има ефективна координация и разпределено по равно за справянето с миграционните потоци“ в Югоизточна Европа.
Председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа се поема на ротационен принцип за едногодишен срок от страните-участнички. България е сред най-активните, като страната ни е била два пъти председател на Процеса - в периодите 1996–1997 г. и 2007–2008 г.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
