Вие сте тук

Трудовите доходи у нас могат да достигнат 50% от европейските до 2030 година

понеделник, 6 Юни, 2016 - 14:50

Доходите от труд в България може да достигнат 50 на сто от европейските към 2030 година, прогнозира проф. Искра Белева от Института за икономически изследвания на БАН. Тя се позова на данни от Евростат, цитирана от БНР:

Годишният доход за семейство с двама работещи на пълен работен ден и две деца - 2001 година у нас е бил 19 пъти по-нисък. Следва процес - 2014 година, при който ясно се вижда догонващата динамика на доходите от труд в България. Така през 2014 година доходът от труд за същия вид семейство е вече 6,2 пъти по-нисък. У нас нарастването е с близо два пъти, в ЕС - то е само 15 %.

Растат и паричните преводи от българските емигранти към страната. През миналата година в икономиката на България от чужбина са постъпили над 1 милиард лева, каза проф. Белева.

Тенденцията е устойчива и тя се превръща в модел от оцеляване на българските семейства в  модел на трудова реализация.

Докладът изследва състоянието и развитието на националното стопанство през 2015 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план. Разгледани са основните сектори на икономиката (реален, външен, фискален, паричен, банков) и е анализиран пазарът на труда. Отделено е внимание на влиянието на емиграцията върху социално-икономическото развитие на страната. Тази година фокусът е поставен върху аграрния сектор и аграрната политика и върху неговия потенциал да стимулира икономическото развитие и растежа в България.

Целта на доклада е да анализира протичащите икономически процеси в България през предходната година, да прогнозира тяхното развитие в средносрочна перспектива, да оцени провежданите политики и да направи конкретни изводи и препоръки. На основата на структурен макроикономически модел е предложена аргументирана средносрочна макроикономическа рамка, отразяваща различни допускания както за развитието на външноикономическата среда, така и за очакваните икономически политики.

Докладът се състои от три части. Първата част съдържа аналитични изследвания на икономическата среда (външна и вътрешна), както и оценки и краткосрочни прогнози на най-важните променливи, включени в макроикономическия модел. Представени са основните макроикономически параметри на развитието на България и прогнозна оценка до 2018 г. Направени са изводи за тенденциите в тяхното развитие и предложения за усъвършенстване на провежданите политики.

Втората част от доклада е посветена на темата на фокус "Аграрният сектор като фактор за икономическото развитие на България". Представено е развитието на сектора във връзка с основните му характеристики и участието му в икономическото развитие на страната. Анализирана е цената на провежданата реформа в сектора и постигнатите резултати от гледна точка на аграрната структура. Разгледани са основните характеристики на провежданата политика, както и ползите и загубите за икономическото развитие от действащия аграрен модел. Поставен е акцент върху необходимостта от нов обществен дебат по въпросите за погрешния подход на реформата на селското стопанство и механизмите, чрез които секторът възпроизвежда неефективни стимули и интереси по отношение на вложените средства. Посочени са възможните алтернативи в развитието на този сектор с цел повишаване на неговия принос в икономическото развитие на страната.

Третата част на доклада обобщава изводите, оценките за средносрочното развитие и формулира някои препоръки за икономически политики.

Целия доклад, както и презентациите по него, може да видите ТУК.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.