В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
България трябва да плати 550 млн.евро на Русия заради АЕЦ „Белене”
четвъртък, 16 Юни, 2016 - 12:27
Секция:
Тема:
Решението на арбитража за АЕЦ "Белене" може да бъде определено като обективно, логично е да си платиш това, което си поръчал. Това каза на извънредна пресконференция министърът на енергетиката Теменужка Петкова по повод на решението на Арбитражния съд по заведения от "Атомстройекспорт" иск за АЕЦ "Белене".
Общият размер на иска, който "Атомстройекспорт" предяви, е в размер 1,2 милиарда евро. Предстои решението да се връчи официално на НЕК съгласно процедурата, обясни Петкова, като уточни, че решението досега е постъпило само на електронната поща на НЕК снощи.
Този арбитраж е търговски и урежда спора между две търговски дружества.
Арбитражът е преценил, че НЕК има ангажимент да плати и да се сдобие с активи - ядрено оборудване за около 550 милиона евро, коментира Петкова.
Според нея НЕК възнамерява да се запознае детайлно с всички обстоятелства и да се срещне с "Атомстройекспорт", за да изяснят позициите си двете дружества и да стигнат до взаимноизгодни решения.
Важно е, че НЕК ще плати само произведено вече оборудване и няма да заплаща за пропуснати ползи, неустойки, ескалация или разходи за глоби, за които "Атомстройекспорт" е предявил искове, коментира Петкова.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
