В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
Брюксел: Не е имало бомба пред Института по криминология
понеделник, 29 Август, 2016 - 12:59
Секция:
Съобщенията за избухнала бомба пред Института по криминология в Брюксел вероятно са неверни, по-вероятно е да става дума за палеж на една от лабораториите, съобщи прокуратурата на Брюксел, цитирана от БТА.
„Едва ли е тероризъм. Криминална проява е. Не мога да потвърдя наличието на бомба“, каза говорителка на прокуратурата.
Държавната телевизия Ер Те Бе Еф и други медии съобщиха по-рано, че кола е разбила през изминалата нощ охранителна преграда и е последвала експлозия, която нанесла сериозни щети на сградата, но няма пострадали.
Следователите съобщиха, че заподозрените подпалвачи са опожарили лаборатория за анализ на проби от ДНК, които се събират от местопрестъпления.
Целта може да е била унищожаване на доказателства, каза говорителката на прокуратурата.
Според нея е възможно чутата експлозия да е била причинена от запалени лабораторни материали.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
