В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
Официално поискахме от Брюксел 160 млн. евро за справяне с мигрантите
петък, 16 Септември, 2016 - 13:41
Секция:
Тема:
България изпрати на ЕК официално искане за предоставяне на спешна финансова помощ за овладяване на миграционния натиск. Пет проекта на обща стойност 160 милиона евро изпрати МВР на 15 септември до Европейската комисия с искане за финансиране по Механизма за спешна помощ от фонд „Вътрешна сигурност“ и фонд „Убежище, миграция и интеграция“.
Във връзка с миграционната обстановка по българо-турската граница и продължаващия засилен миграционен натиск, на 15 септември 2016 г. Министерството на вътрешните работи на Република България изпрати до Европейската комисия пет проекта с искане за финансиране по Механизма за спешна помощ от фонд „Вътрешна сигурност“ и фонд „Убежище, миграция и интеграция“, се казва в съобщение на пресцентъра на МВР. Проектите са на обща стойност 160 милиона евро и са насочени към:
- обновяване на техническото оборудване, използвано за осъществяване на граничен контрол на българските външни граници;
- разширяване на възможностите за интегрирано наблюдение и модернизиране на комуникационните и информационни системи по външните граници на Република България;
- укрепване на националния капацитет на Република България в областта на убежището и миграцията.
Исканото финансиране по фонд „Вътрешна сигурност“ е за предоставяне на специализирано оборудване и превозни средства за засилване на капацитета за наблюдение и извършване на проверки на външните граници, както и за модернизиране на съществуващите комуникационни и информационни системи.
Мерките, предвидени за финансиране по фонд „Убежище, миграция и интеграция“, са насочени за центровете за временно настаняване и предоставяне на услуги, свързани с осигуряване на основните нужди на лица, търсещи международна закрила, както и подпомагане на доброволното връщане.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
