Вие сте тук

Европейската комисия започва обществена консултация за бъдещето на Общата селскостопанска политика

четвъртък, 2 Февруари, 2017 - 15:32

Модернизацията и опростяването на Общата селскостопанска политика (ОСП), която е една от най-старите политики на Европейския съюз, ще му позволят по-добре да отговори на днешните социални, политически, екологични и икономически предизвикателства, съобщава пресслужбата на ЕС.

Днес Европейската комисия постави началото на първата фаза на модернизацията и опростяването на Общата селскостопанска политика (ОСП), като стартира тримесечна обществена консултация. Получените отговори ще подпомогнат работата на Комисията при определянето на приоритетите в областта на селскостопанската политика за в бъдеще. Модернизираната и опростена Обща селскостопанска политика ще отговори на ключовите предизвикателства, пред които са изправени земеделските и селските райони, като в същото време ще допринесе за изпълнението на приоритетите на политиката на Комисията (особено работните места и растежа), устойчивото развитие, насочения към резултатите бюджет, опростяването и субсидиарността.

При обявяването на процеса на консултация комисарят на ЕС по въпросите на земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган заяви: „Днес правим следващите стъпки за модернизация и опростяване на Общата селскостопанска политика за 21-ви век. С тази обществена консултация, ние каним всички заинтересовани страни и тези, които се интересуват от бъдещето на прехраната и селското стопанство в Европа да участват в оформянето на политика за всички европейски граждани. Резултатите от обществената консултация пряко ще се използват в пътната карта за бъдещата Обща селскостопанска политика, обявена от председателя Юнкер през декември. Общата селскостопанска политика вече дава значителни ползи за всички европейски граждани по отношение на продоволствената сигурност, жизнеспособността на селските райони, околната среда в селските райони, както и по отношение на приноса към предизвикателствата, свързани с изменението на климата. Чрез разработването на пътна карта за бъдещето, аз съм убеден, че тя може да донесе дори още по-големи ползи. Но трябва да я доусъвършенстваме и отново да ѝ вдъхнем сили, и разбира се, да ѝ отделим подходящо финансиране.“

Обществената консултация ще продължи 12 седмици и ще даде възможност на фермерите, гражданите, организациите и всички други заинтересовани страни да изразят вижданията си за бъдещето на Общата селскостопанска политика. Резултатите от консултацията ще се използват от Комисията при изготвянето на съобщение, което трябва да излезе до края на 2017 г. и което ще съдържа заключения за текущите резултати от Общата селскостопанска политика, както и евентуални варианти на политиката за бъдещето, основани на надеждни данни.

Резултатите от обществената консултация ще бъдат публикувани онлайн и ще бъдат представени от комисар Хоган на конференция в Брюксел през юли 2017 г.

Стартирана за първи път през 1962 г., Общата селскостопанска политика е една от най-старите политики на ЕС, като през годините беше развита, за да отговори на променящите се предизвикателства на селскостопанските пазари. Въпреки че последните реформи датират от 2013 г., оттогава настъпиха няколко важни развития, на които Общата селскостопанска политика трябва да отговори по-ефективно: като повишената несигурност на пазара и намаляващите цени, новите международни ангажименти в областта на изменението на климата и устойчивото развитие.

Поради тези и други предизвикателства Общата селскостопанска политика трябва да бъде модернизирана, опростена, за да се намали още повече административната тежест и да бъде по-съгласувана с други политики на ЕС с цел максимално да се увеличи нейният принос към 10-те политически приоритета на Комисията, целите за устойчиво развитие и Парижкото споразумение относно изменението на климата.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.