В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
Лавров никога не е говорил за разделяне на Македония
вторник, 14 Февруари, 2017 - 13:33
Секция:
Руският външен министър Сергей Лавров решително осъжда твърдения в медиите, които имат за цел да накърнят имиджа на Русия в района на Балканите и още повече да "разпалят" ситуацията в Македония, предаде ТАСС, цитирана от БТА. Агенцията цитира коментар на руското външно министерство по повод публикация в македонското издание на радио Дойче веле, в която се прави опит на Лавров да се припише идеята за разделяне на Македония, изразена неотдавна от американския конгресмен Дейна Рорабакър.
Лавров не само че никога не е правил подобни изявления, а напротив, решително ги е осъждал, подчертават в министерството.
"Очевидно е, че измислицата е провокация, за да се накърни имиджът на Русия на Балканите и още повече да се "разпали" ситуацията в Македония", добавя министерството.
Подчертава се още и "грубата намеса на бившите администрации на САЩ и ЕС във вътрешните работи на македонската държава, използването на деструктивните методи на цветната революция, опитът да се наложат схеми на формиране на управлението, които са в разрез с изразеното на парламентарните избори на 11 декември 2016 г. мнение на гражданите".
"Убедени сме, че именно такива действия в крайна сметка водят до подриване на суверенитета и териториалната цялост на Македония", отбелязва руското външно министерство.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
