В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
Служебният премиер на Македония поиска предсрочни парламентарни избори
сряда, 8 Март, 2017 - 16:07
Секция:
Предсрочните парламентарни избори са най-доброто решение за изход от сегашната политическа криза в Република Македония. Това каза премиерът Емил Димитриев и предложи изборите да се състоят заедно с местния вот, коментира БНТ.
"Единственият гарант за запазването на единството на Република Македония е развитието на гражданското и мулти етническо общество.... Така както някой сега иска да постави нещата в Македония, чрез изключване на мнозинството на македонския народ и останалите етноси смятам, че няма да бъде реализирано.
В периода след изборите в Македония започнаха дискусии, които дълбоко нарушават конституционното управление в страната.
В същото време тези предложения не бяха част от предизборната кампания или пък за тях се говореше много малко“, каза Емил Димитриев и добави: „Според мен това не са привилегировани теми за политическия елит. Единственият фактор, който може да вземе отношение по този въпрос, е народа по време на нови парламентарни избори. Те трябва да бъдат организирани заедно с местните. Македонският премиер е убеден, че единствената алтернатива на днешната криза са нови избори“.
Емил Димитриев категорично заяви, че няма да позволи в страната да бъдат разкривани лагери за настаняване на бежанци и мигранти.
Портал Европа ви припомня, че македонският президент Георге Иванов връчи мандат на Емил Димитриев за сформиране на служебно правителство.
Димитриев ще изпълнява длъжността служебен министър-председател до провеждането на предсрочните парламентарни избори на 24 април.
Груевски подаде оставка, парламентът се саморазпуска.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
