В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
Одобрено е прогнозно разпределение на разходите за Българското председателство на Съвета на ЕС
сряда, 5 Април, 2017 - 14:09
Секция:
Тема:
Правителството одобри прогнозно разпределение на разходите за подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Средствата на обща стойност 69 361 000 лв. са разпределени в периода 2017-2018 г. Това съобщава пресслужбата на МС.
За 2017 г. са одобрени допълнителни разходи за организация на Председателството на обща стойност 37 240 000 лв. От тях 10 млн. лв. са за Народното събрание, 8 млн. лв. са за МВР, 14 341 хил. лв. за Министерския съвет, 1,2 млн. лв. за Националната служба за охрана, 2 811 хил. лв. за МВнР, 500 000 лв. за Министерството на културата и 388 000 лв. за Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С тях ще се финансира преустройство, реконструкция и основен ремонт на сгради и зали, ползване за нуждите на председателството, доставка на интериорно и офис обзавеждане, доставка на специализирани МПС, културна програма и др.
Средствата за 2017 г. се осигуряват за сметка на предвидените разходи в централния бюджет, а за следващата година ще бъдат заложени в актуализираната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г.
На днешното заседание правителството реши да прекрати процедурата за концесия на летище София, поради наличие на обективно обстоятелство, което не е било предвидено при приемане на решението за откриване на процедурата.
Решението за прекратяване на процедурата и мотивите за приемането му ще бъдат изпратени за публикуване в „Официален вестник” на Европейския съюз.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
