Вие сте тук

Резолюция на ЕП, приета с поправките на евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки, слага край на застоя в евроинтеграцията на Република Македония

петък, 9 Февруари, 2018 - 17:38

След повече от две години застой в отношенията между Европейския и македонския парламент, дължащ се на влошената вътрешно-политическа обстановка в страната през последните години, тази седмица в Страсбург се проведе 14-то заседание на Съвместния парламентарен комитет между ЕС и бивша югославска република Македония.

С общи усилия двамата български представители Ангел Джамбазки, ЕКР-ВМРО, който е и заместник-председател на Комитета от страна на ЕП, и Андрей Ковачев, ЕНП-ГЕРБ, внесоха предложения в заключителната резолюция с важни добавки, като искането за отпадане на роуминга, подобряване на ЖП и пътната  инфраструктура и свързаността, които бяха приветствани и одобрени. Това е изключителен успех, който, въпреки съпротивата от страна на гръцките представители в ЕП, членове на Комитета, безспорно потвърждава амбициите на Македония за добри съседски отношения по пътя към членство в ЕС и НАТО. В този исторически момент, в който след десетилетия е възможно разрешаването на проблема с името на Македония, е от изключително значение лидерите Зоран Заев и Алексис Ципрас да намерят воля и смелост за постигането на напредък, без да се поддават на натиска на организирани протести от страна на крайни вътрешни и външни сили.

Докладът на Европейската комисия и резолюцията на Европейския парламент от 2016 година, както и приетата по-рано тази седмица от Европейската комисия Стратегия за Западните Балкани ясно очертават условията, които страната трябва да изпълни, за да започне преговорите за членство.  Македонските партньори ясно се ангажираха със стъпки в тази посока, като изразиха своята благодарност към българското правителство и Българското председателство за оказаните подкрепа и сътрудничество по пътя към членство.

 

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.