Вие сте тук

ЕК назначи на високопоставени длъжности две жени от България

сряда, 21 Февруари, 2018 - 12:37

Днес Европейската комисия взе решение за редица назначения, свързани с нейното висше управленско равнище, съобщиха от пресслужбата на Комисията.

За първи път човек от България ще заеме поста генерален директор в Комисията. Това е Мариана Коцева, която ще оглави Евростат. Тя е и първата жена начело на европейската статистическа служба.

От юли 2012 г. тя е заместник-генерален директор на Евростат в Люксембург. С почти шест години трудов стаж в Евростат и десет години като генерален секретар, а след това и председател на Националния статистически институт на България, г-жа Коцева притежава всички необходими умения и опит за новата си позиция.

Андрияна Сукова от България ще бъде новият заместник-генерален директор на генерална дирекция "Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване". Г-жа Сукова работи в генерална дирекция "Заетост" повече от седем години, по-специално в областта на мониторинга и изпълнението на програми в рамките на Европейския социален фонд - компетентност, която ще бъде от решаващо значение за предстоящите преговори за новата многогодишна финансова рамка, която Комисията ще предложи през май. Като бивш заместник-министър на земеделието на България и член на кабинета на бившия комисар по защита на потребителите Меглена Кунева, г-жа Сукова може също да използва политическия си опит за новата си позиция.

Назначаването на най-добрите хора на правилните позиции ще помогне на Комисията под председателството на Юнкер да постигне значителен напредък през 2018/2019 г. и след това. Днешните назначения включват още четирима нови генерални директори и четирима заместник-генерални директори. Те ще увеличат значително броя на жените на тези ръководни постове от едва 11% през 2014 г. до 36% сега. Това е резултат от ангажимента на председателя Юнкер да постигне целта от 40% до 31 октомври 2019 г.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.