В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
Европейският съвет ще обсъжда Многогодишната финансова рамка след 2020 г.
сряда, 21 Февруари, 2018 - 12:43
Секция:
Тема:
Правителството одобри позициите на България за участие в неформалното заседание на Европейския съвет, което ще се проведе на 23 февруари в Брюксел. Очаква се държавните и правителствените ръководители да обсъдят две основни теми – състава на Европейския парламент след изборите през 2019 г. и Многогодишната финансова рамка на ЕС след 2020 г. в контекста на оттеглянето на Обединеното кралство. Това съобщи пресслужбата на МС.
Предложението на ЕП е 27 от освобождаващите се общо 73 места да бъдат разпределени на принципа на регресивната пропорционалност на база демографското състояние на държавите членки, а останалите 46 места да бъдат замразени за потенциални бъдещи разширявания на ЕС. При така предложеното разпределения България ще запази броя на евродепутатите си. По отношение на бюджета ЕС се изправя пред задачата „да финансира повече с по-малки“. България смята, че държавите членки трябва първо да постигнат съгласие по ключовите приоритети на Съюза в периода след 2020 г.
Одобрени бяха и позициите на България за заседанията на Съвета на ЕС „Общи въпроси“ и „Общи въпроси“ (чл. 50), които ще се проведат на 27 февруари в Брюксел.
Съвет „Общи въпроси“ ще обсъди анотирания дневен ред за заседанието на Европейския съвет през март 2018 г. По предварителна информация и предвид заключенията на Европейския съвет от октомври и декември 2017 г., възможните теми на Европейския съвет ще бъдат миграция, заетост и социална политика, данъчна и търговска политика на ЕС. Съвет „Общи въпроси“ (чл. 50) ще обсъди състоянието на преговорите относно оттеглянето на Обединеното Кралство от Европейския съюз. Предварителната информация е за липсата на значителен напредък и констатирано разминаване в позициите на двете страни.
Правителството одобри и позицията на страната ни за неформалната среща на министрите, отговарящи за търговията в ЕС. Тя ще се проведе на 27 февруари София в две пленарни сесии. На първата сесия ще бъдат обсъдени перспективите пред многостранната търговска система. Българското председателство ще инициира дискусия за възможните действия от страна на ЕС след проведената през м. декември 2017 г. единадесета министерска конференция на Световната търговска организация (СТО). Във втората пленарна сесия ще бъде разгледано състоянието на водените от ЕС преговори по споразумения за свободна търговия, по-специално с Мексико и страните от Меркосур. Министрите ще обменят виждания по прилагането на разпоредбите за търговията и устойчивото развитие в споразуменията за свободна търговия на ЕС с други страни и региони.
Одобрена беше и позицията на България за заседанието на КОРЕПЕР II във формат Конференция на представителите на правителствата на държавите членки. То ще се проведе на 28 февруари в Брюксел и на него ще бъде разгледан въпросът за назначаването на девет съдии и трима генерални адвокати в Съда на ЕС. Сред тях е българската кандидатура за съдия Александър Арабаджиев, когото страната ни издига за трети мандат. Освен неговата номинация и направените от Чехия, Германия, Франция, Италия, Кипър, Латвия, Холандия и Швеция предложения за съдии в Съда на ЕС, страната ни ще изрази подкрепата си и за кандидатурите на Франция, Италия и Полша за генерални адвокати.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
