В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
Покана за предложения в рамките на Програма „Еразъм+“
сряда, 21 Март, 2018 - 13:24
Секция:
Тема:
В Официалния вестник на ЕС от 21 март е публикувана покана за представяне на предложения в рамките на Програма „Еразъм+“, Ключово действие 3: Подкрепа за реформиране на политиката – Социално приобщаване и общи ценности: приносът в областта на образованието, обучението и младежта.
Поканата се състои от две обособени позиции – една за образованието и обучението (обособена позиция 1) и една за младежта (обособена позиция 2).
Всяко заявление за кандидатстване трябва да е насочено към постигането на една обща цел и на една от специфичните цели, изложени по отделно за партида 1 и за партида 2. Както общите, така и специфичните цели на поканата са изчерпателни: предложения, които не са насочени към тяхното постигане, няма да се разглеждат.
Общи цели
Проектите, представени в отговор на тази покана и по двете партиди, следва да имат за цел:
- Разпространение и/или разширяване на добрите практики за приобщаващо образование и/или младежка среда, и/или поощряване на общите ценности, което се инициира в частност на местно ниво. В контекста на настоящата покана разширяване означава възпроизвеждане на добри практики в по-широк мащаб/прехвърлянето им в различен контекст или прилагането им на по-високо/системно равнище;
или
- Разработване и прилагане на иновативни методи и практики за насърчаване на приобщаващото образование/младежка среда и поощряване на общите ценности при специфични условия.
Проектите и по двете Обособени позиции се насърчават да включват примери за подражание, както и дейности, свързани с Европейската година на културното наследство – 2018, където е уместно.
Допустими кандидати
Допустимите кандидати са обществени или частни организации, с предмет на действие в областта на образованието, обучението и младежта или други социално-икономически сектори, или организации. Те трябва да извършват междусекторна дейност (напр. културни организации, гражданско общество, спортни организации, центрове за признаване, търговски камари, търговски организации и др.)
Допустими са само юридически лица, установени в една от следните държави по Програмата:
- 28-те държави членки на Европейския съюз;
- държавите от ЕАСТ/ЕИП: Исландия, Лихтенщайн, Норвегия,
- държавите – кандидатки за членство в ЕС: бившата югославска република Македония и Турция.
Изискването за минимален състав на партньорството е 4 организации от 4 различни държави по Програмата.
Ако в проекта участват мрежи, партньорството трябва да включва най-малко 2 организации, които не са членки на мрежата, а консорциумът трябва да представлява най-малко 4 допустими държави.
Общият бюджет, наличен за съвместното финансиране на проекти, е 14 000 000 ЕUR, разпределени, както следва:
- Обособена позиция 1 – Образование и обучение: 12 000 000 ЕUR
- Обособена позиция 2 – Младеж: 2 000 000 ЕUR
Финансовото участие от страна на ЕС не може да надвишава 80 % от общата сума на допустимите разходи за проектите.
Максималната сума за безвъзмездно финансиране за проект е 500 000 ЕUR.
Крайният срок за подаване на заявления е 22 май 2018 г., 13:00 ч. (Брюкселско време).
Цялата информация относно поканата за представяне на предложения EACEA/10/2018 може да се намери на следния адрес:
https://eacea.ec.europa.eu/erasmus-plus/funding_en
Пълния текст на поканата можете да видите и изтеглите оттук:
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
