В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
Покана за предложения по Програма „Еразъм+“ – KA3 – Подкрепа за реформиране на политиката
сряда, 7 Ноември, 2018 - 10:41
Секция:
Тема:
В Официалния вестник на ЕС от 7 ноември е публикувана покана за представяне на предложения в рамките на Програма „Еразъм+“, KA3 – Подкрепа за реформиране на политиката – Мрежи и партньорства на доставчици на услуги в областта на професионалното образование и обучение (ПОО).
Целта е осигуряването на подкрепа за проектите за създаване на транснационални и национални мрежи и партньорства на доставчици на услуги в областта на ПОО, при първоначално и продължаващо ПОО. Цели се да се подпомогне обсъждането на политиките на европейско равнище, както и да се повиши осведомеността и прилагането на европейските политики за ПОО на национално и регионално равнище.
Предложенията, финансирани по тази покана, трябва да насърчават и комуникацията, разпространението и подкрепата за изпълнение на програмата за политиката в областта на ПОО на равнището на ЕС и на национално равнище. Целта е обмен на знания, обратна информация и опит за прилагането на политиката, както и за обмена на най-добри практики относно високите постижения в областта на ПОО.
Предложенията следва да се подават по една от следните две партиди:
- Партида 1: Национални, регионални или секторни организации на доставчици на услуги в областта на ПОО;
- Партида 2: Европейски представителни организации на доставчици на ПОО.
Допустими партньорства
- Партида 1: Национални, регионални или секторни организации на доставчици на услуги в областта на ПОО;
- Партида 2: Европейски представителни организации на доставчици на ПОО.
Държавите по програма „Еразъм +“ са следните:
- 28-те държави членки на Европейския съюз;
- държави по Програмата извън ЕС: Бивша югославска република Македония, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Сърбия и Турция.
Дейностите трябва да започнат между 1 септември 2019 г. и 1 ноември 2019 г.
Продължителността на проектите е 24 месеца.
Общият бюджет, определен за съфинансирането на проектите, се предвижда да бъде максимум 6 милиона евро за партида 1, като индикативното разпределение на сумата е 4 милиона евро за партида 1 и 2 милиона евро за партида 2. Максималното дялово участие на ЕС във финансирането ще бъде 80%.
Всяка безвъзмездна помощ ще бъде в размер от 300 000 ЕUR до 500 000 ЕUR за партида 1 и от 600 000 ЕUR до 800 000 ЕUR за партида 2.
Агенцията си запазва правото да не разпределя всички налични финансови средства.
Основните насоки, както и електронният формуляр еForm за кандидатстване, могат да се намерят на следния интернет адрес:
https://eacea.ec.europa.eu/erasmus-plus/funding/ka3-networks-and-partnerships-of-VET-providers_en
Крайният срок за подаване на заявления е 31 януари 2019 г., 12:00 ч. на обяд (брюкселско време).
Пълния текст на обявлението можете да видите и изтеглите оттук:
Покана за предложения по Програма „Еразъм+“ – KA3 – Подкрепа за реформиране на политиката (406.33 KB, PDF)
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
