Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Три български номинации за Гражданската награда на Европейския парламент
вторник, 21 Октомври, 2014 - 11:26
Секция:
Три са българските номинации за тазгодишното издание на Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент, предложени от български евродепутати, съобщават от ЕП. Трите номинации ще бъдат оценени и класирани от национално жури и ще се състезават за място сред лауреатите заедно с кандидатури от всички 28 държави членки. Ето и номинациите:
Младите доброволци от Варна, от името на Момчил Неков (С&Д);
Сдружение Тук-Там, от името на Ева Паунова (ЕНП);
Христо Христов, от името на д-р Андрей Ковачев (ЕНП).
Наградата за европейски гражданин се предоставя за изключителни постижения в някоя от следните области: насърчаване на по-доброто разбирателство и по-тясната интеграция между гражданите на Европейския съюз; улесняване на трансграничното сътрудничество; провеждането на дейности, които дават конкретен израз на ценностите в Хартата за основните права на Европейския съюз. Всеки депутат от ЕП има право да номинира всяка година по един кандидат, който може да е отделен гражданин, група граждани, асоциация или организация.
Национално жури в състав Емил Радев (ЕНП), Илияна Йотова (С&Д) и Илхан Кючук (АЛДЕ) ще класира трите номинации. Препоръките на националното жури се предават за разглеждане на Комисията по присъждането на Гражданската награда, която обявява крайното решениe в края на ноември. Ако някоя от българските номинации бъде одобрена, през декември Информационното бюро ще организира церемония за връчване на медала на българския носител на приза. По-късно ще се проведе и общоевропейска церемония в Брюксел.
Членовете на Комисията по присъждането ще бъдат определени с решение на Бюрото на ЕП. Комисията може да избере до 50 лауреати общо от всички 28 държави членки, като отчита принципа на географското разпределение и баланса между половете. Обикновено в нея влизат председателя на ЕП (или негов заместник), 4 заместник-председатели на ЕП, 2 бивши председатели на ЕП и 2 популярни личности.
Двама българи бяха сред 43-те лауреати на Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013 година - покойният акад. Валери Петров и д-р Милен Врабевски. През 2012 г. Гражданската награда на ЕП бе присъдена на 37 души от държавите членки, сред които и Петър Петров, механик на кораба "Коста Конкордия", който помогна за спасяването на пътници и екипаж при потъването на кораба.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
