Вие сте тук

Дебат за потенциала на Африка за развитие

сряда, 3 Декември, 2014 - 12:40

Европейските депутати и парламентаристите от страните от Африка, Карибите и Тихия океан проведоха ключов дебат относно потенциала на Африка за развитие. Независимо от скорошните негативни икономически развития, Африка отбеляза невиждан растеж през 2013 г. със средни стойности от 4%. 

 Специален участник в дебата беше Олусегун Обасаньо, бивш президент на Нигерия и бивш специален пратеник на Генералния секретар на ООН за региона на Големите езера. Дискусията с него се фокусира върху това как растежът да бъде използван за създаването на работни места, повишаване на производителността, икономическо и социално развитие, което може да спаси милиони от бедност.

 Мария Габриел, ръководител на българската делегация в ЕНП и заместник-председател на Групата на ЕНП, наблегна на необходимостта от прилагането на съществуващите стратегии за постигане на амбициите на континента, а не от създаването на нови. Според нея са нужни планове за действие, които да бъдат изготвени и прилагани съвместно от държавата и гражданите.

 Евродепутатът от ГЕРБ отбеляза важността от баланс между два сектора, свързани с природните ресурси на Африка – минното дело и нефта и земеделието. Индустриализацията е необходима, но земеделието трябва да бъде поставено в основата на трансформацията на африканската икономика.

 Мария Габриел акцентира и върху човешките ресурси на континента. „Близо 200 милиона африканци са между 15 и 24 години, което прави Африка континента с най-младото население в света. Тези креативни и пълни с енергия млади хора очакват един истински сигнал за доверие. Трябва да бъдат насърчавани младежкото предприемачество, съобразеното с нуждите на пазара на труда образование, вътрешноконтиненталната мобилност на студентите. Така добавената стойност на знанието ще се разпространи по-силно на африканския континент”, подчерта зам.-председателят на Групата на ЕНП.

 Тя поздрави бившия президент на Нигерия за изразената позиция относно ролята на жените за стабилността. Тази роля трябва да намери отражение в участието на жените на пазара на труда и в политическите решения, а за да бъдат по-добре защитени правата им, мъжете трябва да станат основни техни защитници.

  Мария Габриел повдигна пред Олусегун Обасаньо редица други въпроси, сред които как може да бъде постигнат благоприятен бизнес климат за амбициите на Африка по отношение на заетостта, как да се засили регионалното сътрудничество в областта на транспортната инфраструктура и телекомуникациите.

 Бившият нигерийски президент силно подчерта значимостта на поставените от българския евродепутат въпроси, съгласявайки се, че мъжете трябва да се мобилизират за каузата на жените. Той повтори значението на предприемачеството сред младежите и тяхната мобилност за създаване на нова заетост. Според него африканският континент има нужда от секторна диверсификация, така че новите работни места да не бъдат съсредоточени само в един сектор.

 „Да, Африка може да постигне амбициите си! Африка е стратегически континент, включително и за европейците, но промяната трябва да дойде отвътре, за да може помощта на ЕС да бъде продуктивна”, заяви в заключение евродепутатът от ГЕРБ Мария Габриел.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.