Вие сте тук

България трябва да намали дефицита си до 3% догодина

петък, 5 Декември, 2014 - 10:40

Ако до края на следващата година дефицитът в бюджета бъде свален под 3 %, няма да бъде образувана процедура по свръхдефицит заради тазгодишната дупка в хазната, заяви вицепрезидентът на Европейската комисия и комисар по бюджета и човешките ресурси Кристалина Георгиева, цитирана от БНР.

По думите й за Комисията е важно страната да започне реформи, за да намали дефицита, дори и те да са дългосрочни. 

Георгиева е категорична, че България не бива да разчита единствено на европейските фондове, за да постигне по-сериозен икономически растеж, а са необходими реформи в ключови сектори:Формира се правителство, знаете, че не беше лесно. То трябва да постигне стабилност, за да могат да се рвешават тези натрупани с годините проблеми. Правителството рестартира пенсионната реформа, не със скоростта, с която беше разписана преди време, но я рестартира. Правителството прави изявление затова, че иска да постигне най сетне прословутото "електронно" правителство. Европейските фондове помагат, но те не могат да бъдат единствения ресурс, на който страната ни да разчита. Ние трябва да видим малкия, средния бизнес, големия бизнес да могат да функционират добре. Да престанем да сме на опашката по важни показатели. Виждате, по корупция, отново излезе класацията и отново ние сме не на това място, на което хората ни заслужават да бъдем.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.