Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕС трябва да намери баланс в борбата с тероризма и опазването на демокрацията
понеделник, 23 Март, 2015 - 12:51
Секция:
Съперничеството между групировките "Ислямска държава" и Ал Кайда може да стане причина за нови терористични атентати. Това заяви в интервю за френския в. "Кроа" координаторът на Европейския съюз за борбата с тероризма Жил де Керхов, съобщава „Дарик”.
"ИД постоянно се разраства и преобразува бойни групи от Ал Кайда в свои собствени отряди. Това съперничество може да принуди Ал Кайда да извършва нови терористични атаки, за да докаже, че е активна", смята европейският служител. Новите мерки за борба с тероризма са направили западните държави значително по-малко уязвими за терористични нападения, отбелязва той.
Експертът дава положителна оценка за намерението на Париж да приеме нов закон, разширяващ пълномощията на тайните служби. "Убеден съм, че разузнаванията трябва да имат достъп и до големи обеми данни за гражданите, и за сведения за използването на интернет", казва Де Керхов.
Същевременно той изтъква, че страните от ЕС "трябва да избягват прекомерно строги мерки и да не се опитват максимално да намалят риска, защото това може да накърни демокрацията".
"Необходимо е не да бъдат замразявани или модифицирани Шенгенските споразумения, а напротив, да се гарантира свободно движение на гражданите, защото то е сред най-добрите постижения на ЕС", добавя Жил де Керхов.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
