Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България подкрепя визовата либерализация с Източното партньорство и ще работи с Италия по имиграцията
петък, 22 Май, 2015 - 12:28
Секция:
България подкрепя суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страните от Източно партньорство, както и визовата либерализация с тези държави, при изпълнение на необходимите условия. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов в изказването си по време на пленарната сесия на Срещата на високо равнище на Източното партньорство, която се провежда в Рига, съобщава правителствената пресслужба.
Премиерът отбеляза, че държавите от Източна Европа не следва да бъдат поставяни пред дилемата да избират между ЕС и Русия. „Установяването на функционираща демокрация, стабилни институции и силна икономика е в интерес както на самите партньори и ЕС, така и на Русия“, заяви Борисов. Премиерът коментира Източното партньорство като процес за сближаване с ЕС и насърчаване на политиките и икономиките на източните съседи. „То няма за цел да създаде нови разделителни линии в Европа”, подчерта българският министър-председател.
По отношение на визовата либерализация, той приветства напредъка на Украйна и Грузия и изрази надежда за успешно завършване на процеса по примера на Молдова, която от април 2014 г. се ползва от безвизов режим.
Провеждането на настоящата среща по-малко от две години след тази във Вилнюс и предвид настъпилите междувременно драматични събития в региона, демонстрира обединителната сила на Източното партньорство и неговия потенциал за постигане на дългосрочна стабилност и просперитет в Източна Европа“, отбеляза премиерът Борисов. Той допълни, че успехът е обвързан с капацитета и волята на правителствата на страните-партньори да осъществяват договорените реформи. „България бе сред първите държави-членки на ЕС, ратифицирали подписаните двустранни споразумения за асоцииране на Република Молдова, Грузия и Украйна. Тези споразумения са признание за усилената работа и напредъка на страните-партньори през последните години по пътя към стабилна и просперираща демокрация, и съм уверен, че това не е краят на нашето сътрудничество, а един отворен процес“, посочи в изказването си министър-председателят.
„Очакваме отношенията с Армения и Азербайджан да продължат да се развиват възходящо в зависимост от степента на ангажиментите, които могат да поемат и от идентифицираните взаимни интереси. За България Азербайджан е стратегически партньор и ние сме готови да участваме конструктивно в намирането на взаимоизгоден модел на отношенията с ЕС. Надявам се стремежът на Беларус да развива по-тесни връзки с ЕС да стане необратим, което би й позволило в по-широка степен да използва възможностите, предоставяни от Източното партньорство“, допълни премиерът Борисов.
Той беше категоричен, че задълбочаването на отношенията между ЕС и източните съседи ще донесе взаимни ползи в социално-икономическата и политическата сфери и ще спомогне за стабилността и просперитета в региона на Източна Европа.
Освен това Борисов проведе среща с италианския премиер Матео Ренци. Двамата се договориха за задълбочаване на сътрудничеството за справяне с миграционния натиск.
Както Средиземноморието, така и българската Югоизточна граница са подложени на засилен миграционен натиск и само съвместните действия ще позволят успешното справяне с увеличаващите се потоци към нашите граници, както и в борбата с каналджийството, отбелязаха г-н Борисов и г-н Ренци. По време на разговора българският премиер посочи пред колегата си проведената успешна акция преди дни в страната ни, когато бяха задържани 150 нелегални имигранти и двама чужденци, организиращи незаконна миграция.
Увеличаване на търговския обмен между България и Италия и отличното сътрудничеството между специалните служби и полицейските органи в борбата с организираната престъпност също бяха теми на разговора между двамата министър-председатели.
С оглед на ангажиментите на г-н Ренци на 23 и 24 май, когато българският премиер ще бъде в Рим, двамата избраха да проведат срещата си в рамките на форума в Рига. Италианският министър-председател прие поканата на българския си колега за посещение в София, което вероятно ще се проведе непосредствено след визитата на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
