Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Германия обмисля връщане на визите за Западните Балкани

Десетки хиляди граждани на Косово, Албания и Черна гора пристигат ежедневно в Германия, за да търсят закрила. Броят им е твърде голям, смятат германските политици, и сега те имат различни предложения как ситуацията да се промени, коментира Der Spiegel, цитиран от агенция „Фокус”.
В последните месеци хиляди хора от Западните Балкани са подали молба за убежище във Федералната република Германия, въпреки че шансовете да им бъде признато това право са минимални, особено след като държави като Сърбия, Босна и Херцеговина и Македония бяха обявени като сигурни страни на произход.
Премиерът на Хесен Фолкер Буфие е на мнение, че вместо да бъдат харчени пари, за да бъдат натурализирани чужденците, е по-добре да се намали привлекателността на Германия за тях. Един учител от Албания получава за "три или четири месеца" повече пари, отколкото печели за "две или три години у дома", заяви германският политик. Подобна позиция защити и председателят на Християнсоциалния съюз (ХСС) Хорст Зеехофер, според който държавните ползи привличат бежанците.
Сред един от най-обсъжданите способи за ограничаване на притока от имигранти в страната е повторното въвеждане на визи - тема, която се дискутира все по-често сред германските експерти в управлението. Мнозина поддържат тезата, че ако държави като Албания, Косово и Черна гора също получат статут на сигурни държави на произход, имиграционните власти ще могат да отхвърлят като "явно неоснователни" молбите на гражданите на тези страни, които желаят да се установят в Германия. Изключения ще останат само случаите, в които става въпрос за политическо преследване.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.












