Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Евробарометър: изборите за Европейски парламент доведоха до промяна
петък, 25 Юли, 2014 - 15:37
Секция:
Днес е денят на публикуване на резултатите от последното стандартно проучване на Евробарометър. То е първото общоевропейско проучване на общественото мнение, проведено след изборите за Европейски парламент през месец май, които бяха организирани под девиза „Този път е различно“. Посоченото последно проучване на Евробарометър показва, че този път е отбелязана промяна, като в няколко области се наблюдават положителни развития, съобщават от ЕК.
1. Рекорден за последните десет години брой граждани, които смятат, че гласът им е от значение
След последните европейски избори броят на гражданите, които са на мнение, че гласът им е от значение в ЕС, се е увеличил от 29 % през ноември 2013 г. на 42 %. Това е най-високото равнище, откакто този въпрос за първи път беше включен в стандартното проучване на Евробарометър преди десет години (вж. приложения 1 и 2). Освен това 65 % от европейците се чувстват граждани на ЕС, в сравнение с 59 % от последното проучване на Евробарометър през есента.
Марош Шефчович, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за междуинституционалните отношения и администрацията, заяви: „Преживяхме наситени с предизвикателства времена, но Европа вече започва да се възстановява. Съвместните усилия на европейско равнище, които имаха за цел Европа да поеме по пътя на икономическото възстановяване, започват да се отплащат. Подобряват се не само икономическите показатели, но също така и нагласите на гражданите относно икономическото положение. Разбира се, и големият брой дебати около изборите за Европейски парламент — не на последно място диалозите с гражданите и номинирането на „Spitzenkandidaten“ (водещи кандидати) на политическите партии за поста на председател на Европейската комисия — доближиха Европа до нейните граждани“.
2. Нарастващ оптимизъм относно икономическото положение и бъдещето на ЕС
За пръв път от началото на финансовата криза преди седем години повече европейци считат, че икономическото положение ще се подобри през следващите 12 месеца (вж. приложение 3) и почти три четвърти от анкетираните не очакват отрицателна тенденция. Освен това за пръв път от години процентът на европейските граждани, които смятат, че отражението на кризата върху пазара на труда вече е достигнало своето най-високо равнище, е по-голям от процента на хората, които смятат, че най-лошото все още предстои (вж. приложение 4).
Подкрепата за еврото нараства. Литва се готви да приеме единната валута на Европа и ние сме свидетели на увеличение от 10 процентни пункта (от миналата есен насам) на броя на литовците, които заявяват, че подкрепят еврото (вж. приложение 5). Подобни тенденции наблюдаваме в цяла Европа: увеличение с десет процентни пункта в Латвия и Кипър и с пет процентни пункта в Португалия и Гърция.
Накрая, хората са по-големи оптимисти за бъдещето на ЕС. От ноември миналата година е налице увеличение от пет процентни пункта на гражданите, които заявяват, че са оптимисти, докато броят на тези, които твърдят, че са песимисти, е паднал с пет процентни пункта (вж. приложение 6). Повече от половината от хората вече имат оптимистични нагласи, като само двама от петима граждани не споделят напълно това мнение.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
