Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България няма да позволи да бъде използвана като разменна монета в отношенията между Русия и Запада
четвъртък, 4 Декември, 2014 - 10:38
Секция:
Министър-председателят на България Бойко Борисов се срещна с председателя на Комисията по външни работи на Европейския парламент Елмар Брок. Двамата разговаряха снощи след пристигането на Борисов в Брюксел. Основна тема на разговора им беше ситуацията около проекта „Южен поток“, съобщава правителствената пресслужба.
Премиерът Борисов заяви, че България винаги е подкрепяла реализацията на газопровода, но единствено при стриктното спазване на всички изисквания на европейското и на българското законодателство. В същото време Борисов подчерта, че България няма да позволи да бъде използвана като разменна монета в отношенията между Русия и Запада. „Очаквам европейските лидери да защитават интересите и на България в процеса на разговорите между Русия и Европейския съюз“, коментира още Борисов по време на срещата.
Днес предстои министър-председателят Бойко Борисов да проведе срещи с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, с председателя на Европейския съвет Доналд Туск и с председателя на Европейския парламент Мартин Шулц. По време на визитата си в Брюксел премиерът Борисов ще се срещне и с председателя на ЕНП Жозеф Дол.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
