Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Илияна Йотова критикува страни-членки за отказа от квоти за бежанци
сряда, 20 Май, 2015 - 16:19
Секция:
Илияна Йотова в пленарна зала на ЕП: "Сериозно безпокойство буди реакцията на някои държави членки, които искат да блокират мерките на ЕК за прераздпределение на бежанците"
"Ако няма спешни действия, рискуваме още повече да се задълбочи хуманитарната криза по външните граници на ЕС и да улесним трафикантите.", каза Илияна Йотова в пленара зала на Европейския парламент в Страсбург. Днес евродепутатите обсъждат със Съвета и еврокомисарите Тимерманс и Аврамопулос предложението на Европейската комисия за нова политика по миграцията. ЕК предлага задължителни квоти за преразпределение на 20 000 бежанци между всички държави членки, с което да се избегне концентрирането им в няколко страни като България. На нашата страна се падат 216 бежанци или 1,08% от общата бройка. "Това е нищо, в сравнение с общия брой, който сме приели досега.", коментира по-рано Илияна Йотова, която е зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП. Някои страни в ЕС обаче побързаха да се обявят срещу тази идея, която г-жа Йотова за първи път повдигна преди повече от една година, по времето на най-големите бежански вълни към България.
"Предложението на Комисията за нова политика по миграцията е огромна стъпка напред, но очакваме от Европейската комисия конкретна програма за реализирането на тези мерки.", коментира Илияна Йотова в пленарна зала. Тя се обърна към еврокомисар Аврамопулос, че не е достатъчно само да се спасят и приемат бежанците на европейска територия, а трябва да се помисли как тези хора ще бъдат интегрирани в нашите общества. "Тряба да има отговор на този въпрос, за да разсеем страховете на нашите граждани, че ще бъдат взети работните им места, че ще срутят социалните системи и ще живеят на гърба на всички нас.", каза г-жа Йотова. Еврокомисар Аврамопулос заяви в заключителното си обръщение към евродепутатите, че през следващата седмица предстои Европейската комисия да приеме пакет от мерки за прилагане на предложената програма по миграцията.
"70 000 заявления за бежански статут са получени в ЕС само от началото на тази година. Това не е защото привличаме мигрантите, а защото непосредствените ни съседи горят.", заяви пред евродепутатите комисар Аврамопулос, който е отговорен по въпроса за бежанците. Той добави, че ЕК предлага задействането на чл. 78, пар.3 от Договора за функциониране на ЕС, който според него "е създаден именно за случаи на масови потоци от мигранти, идващи от трети страни." Този член предвижда бежанците да се разселват в другите държави членки, когато страна по външната граница на ЕС като България е изправена пред извънредна ситуация и не може да издържи на рязко нараснал брой бежанци.
Комисар Аврамопулос добави, че предложенията на Комисията за миграцията не са направени само за сега и само за Средиземноморието. "Това е спешен механизъм, който да се прилага и за в бъдеще, където и да се появи натиск от бежански потоци.", каза той. Според него трябва сериозно да се помисли и за създаване на Европейска система за гранична охрана.
Илияна Йотова приветства предложените от Европейската комисия мерки, но добави, че трябва цялостно да се преразгледа европейското законодателство в сферата на убежищата. "Трябва да бъдат отчетени интересите на всички държави членки. Планът на ЕК предвижда анализ на т.нар. Дъблински регламент едва догодина, а вече е напълно ясно, че този регламент показа сериозни пробойни и концентрира повечето бежанци само в няколко държави членки по външната граница на ЕС.", коментира още Илияна Йотова.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
