Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Андрей Новаков: ЕС не бива прави изключения в еврофинансирането за отделни държави

„Както всеки закон изисква равенство, така и европейските правила за еврофондовете трябва да се прилагат еднакво за всички държави-членки на ЕС“. С тези думи Андрей Новаков, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ, се обърна към еврокомисаря по регионалната политика Корина Крецу.
Повод за изказването стана представеното от Европейската комисия предложение за изменение на регламента за еврофондовете с цел насърчаване на гръцката икономика. Промените предвиждат изключения от общоприетите европейски правила за южната ни съседка чрез три мерки: завишаване на първоначалното предварително финансиране от евросредствата за периода 2014-2020 г., увеличаване на максималните ставки на съфинансиране и по-висок таван за плащания за оперативните програми в периода 2007-2013 г.
Според г-н Новаков, изключения само за една държава ще създадат неравенство и принципът на европейската солидарност ще бъде нарушен. „България винаги е подкрепяла еднаквото третиране на държавите-членки в ЕС, но чрез изключения не се решават проблеми, а по-скоро възникват нови“, заяви евродепутатът. Той напомни, че кризата в Европа засегна и други държави, сред които и България, като повлия отрицателно на заетостта, бизнеса и икономиката. Въпреки това, що се касае до работата с евросредства, страната ни се справя доста добре.
Андрей Новаков допълни, че за Гърция и за всички останали държави премахването на бюрокрацията, свързана с еврофинансирането, ще има по-добър ефект върху икономиката, отколкото откъслечни мерки за отделни държави. Именно цялостни реформи трябва да бъдат приоритет за Европейската комисия.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.












