Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Финансофите корекции по еврофондовете възлизат на 166 млн. лева
вторник, 3 Юни, 2014 - 13:43
Секция:
Финансовият ефект на корекциите, наложени по оперативните програми по Структурните и Кохезионния фондове за програмния период 2007-2013 г., до момента възлиза на 166 млн. лева. Това се посочва в „Анализ на основните причини за налагане на финансови корекции на бенефициентите по проекти“. Анализът е изготвен от българското представителство на водеща международна одиторска и консултантска компания по поръчка на Администрацията на Министерския съвет в началото на настоящата година, съобщава правителствената пресслужба.
Финансовите корекции, наложени през първите седем години на управление на средствата от Европейския съюз от българските власти, представляват 1,9% от изплатената безвъзмездна финансова помощ по седемте оперативни програми.
Над три четвърти от стойността на всички финансови корекции са наложени по Оперативните програми „Околна среда“ и „Регионално развитие“ и представляват съответно 91,7 млн.лева и 36,3 млн.лева. Честота на налагане на финансовите корекции е най-висока при ОПОС и ОПРР, където финансова корекция е наложена по всеки втори договор за безвъзмездна финансова помощ.
74% от наложените финансови корекции са свързани с възлагането на обществени поръчки. Основните причини за налагането на финансови корекции при всяка от оперативните програми и категория бенефициенти са свързани с нарушения на процедурите за избор на изпълнител по проектите. Размерът на наложените финансови корекции на общините е 117 млн.лева, което представлява 74% от наложените индивидуални финансови корекции на всички бенефициенти по седемте оперативни програми. Причините за налагане на системни финансови корекции са нарушения, свързани с обществените поръчки, недостатъчна одитна пътека, слабости за контрол и недопустими разходи по проектите.
„С цел възпрепятстване на налагането на системни финансови корекции, в бъдеще е необходимо засилване на контролите за навременно идентифициране на нарушенията, както и необходимостта от засилване на административния капацитет за управление на проекти от бенефициентите“, посочват авторите на анализа. Те прогнозират, че до края на изпълнението на стария програмен период (31 декември 2015 г.) размерът на финансовите корекции ще бъде увеличен с още 154 млн.лева. „Прогнозата е направена за всяка от оперативните програми и е претеглена на база оставащи средства за изплащане до пълно усвояване на бюджета, за да се достигне до агрегирания процент финансови корекции към 31 декември 2015 г., както и е отчетено характерното забавяне на налагане на финансови корекции и очакваното отлагане във времето.“
Анализът предлага и пакет от мерки (съобразени с приложимите европейски и национални нормативни документи, както и указания, третиращи финансовите корекции) за намаляване на ефекта от потенциалните бъдещи финансови корекции до края на изпълнението на стария програмен период и създаване на ефективна рамка и подкрепа за изпълнение на фондовете от Общата стратегическа рамка на Европейския съюз през програмен период 2014-2020 г.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
