Два иска на ЕК към България в Съда на ЕС от март

В Официалния вестник на ЕС от 26 май 2014 г. са публикувани два иска на Европейската комисия към България в Съда на Европейския съюз. Исковете за предявени съответно на 24 март 2014 – за защитена зона Калиакра, и на 27 март 2014 – за депонирането на отпадъци.

Представяме ви текстовете на исковете:

Иск, предявен на 24 март 2014 година — Европейска комисия/Република България (Дело C-141/14) (2014/C 159/24)

Език на производството: български

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. White, П. Михайлова, C. Hermes)

Ответник: Република България

Искания

Европейската комисия счита, че Съдът следва да установи:

— Тъй като не е включила изцяло териториите на орнитологично важните места в специалната защитена зона „Калиакра“, Република България не е класифицирала като специална защитена зона най-подходящите по брой и площ територии с оглед опазването на биологичните видове по приложение I от Директива 2009/147/ЕО [1]и на редовно срещащите се  мигриращи видове, които не са включени в приложение I, в сухоземната и морската географска зона, в която се прилага Директива 2009/147/ЕО. Следователно, по този начин Република България не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО.

— Като е одобрила проектите „АЕС Гeo Eнeрджи“ ООД, „Уиндтех“ ООД, „Брестиом ООД“, „Дисиб“ ООД, „Еко Енерджи“  ООД и „Лонгман инвестмьнт“ ООД на територията на Орнитологично важното място „Калиакра“, която не е  класифицирана като специална защитена зона, а е трябвало да бъде класифицирана, Република България не е изпълнила  задълженията си по член 4, параграф 4 от Директива 2009/147/ЕО, както е тълкуван от Съда на ЕС по дела С-96/98 и С- 374/98.

— Като е одобрила проекти на територията на специалната защитена зона „Калиакра“, територията от значение за Общността „Комплекс Калиакра“ и специалната защитена зона „Белите Скали“ („Калиакра уинд пауър“ АД, „ЕВН Енертраг  Каварна“ ООД, „ЦИД — Атлас“ ЕООД, „Вертикал — Петков и с-ие“ ООД, Голф игрище и спа курорт „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ООД), Република България не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директива 92/ 43/ЕИО [2], както е тълкувана от Съда на EС по дела С-117/03 и С-244/05, тъй като не е взела подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания и на местообитанията на биологичните видове, както и обезпокояване на видовете, за които са класифицирани териториите.

— Тъй като не е оценен по подходящ начин кумулативния ефект на проектите, одобрени на територията на орнитологично важното място „Калиакра“, която не е класифицирана като специална защитена зона („АЕС Гeo Eнeрджи“ ООД, „Уиндтех“ ООД, „Брестиом ООД“, „Дисиб“ ООД, „Еко Енерджи“ ООД и „Лонгман инвестмьнт“ ООД), Република България не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1, във връзка c член 4, параграфи 2 и 3 и приложение III, точка 1, буква (б) от Директива 2011/92/ЕС [3].

— Република България да се осъди да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Република България не е класифицирала територията на специалната защитена зона „Калиакра“ до границите на орнитологично важнoто място „Калиакра“, което представлява нарушение на Директивата за птиците.

Като е одобрила редица проекти за икономически дейности в специалната защитена зона „Калиакра“, специалната защитена зона „Белите скали“ и в територията от значение за Общността „Комплекс Калиакра“, Република България е нарушила Директивата за птиците, Директивата за местообитанията и Директивата за ОВОС, тъй като е допуснала унищожаването или същественото влошаване състоянието на приоритетни уникални местообитания и местообитания на видове и безпокойството на видове и не е взела предвид кумулативният ефект на голям брой проекти.

Иск, предявен на 27 март 2014 година — Европейска комисия/Република България (Дело C-145/14) (2014/C 159/25)

Език на производството: български

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: С. Петрова, E. Sanfrutos Cano)

Ответник: Република България

Искания

Европейската комисия счита, че Съдът следва да установи:

— Република България не е изпълнила задълженията си, съгласно член 14 от Директива 1999/31/ЕО ^[1] на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци, тъй като не е предприела необходимите мерки, за да гарантира, че съществуващите в страната депа могат да продължат да действат от 16 юли 2009 г. нататък, само ако отговарят на изискванията на Директивата.

— Република България да се осъди да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

В отговорите на мотивираното становище (последните от 16 юли 2013 г. и 10 февруари 2014г.), българските държавни органи признават, че в Република България към тази дата са в експлоатация над 100 депа, без те да са били съответно приспособени към изискванията, предвидени в член 14 от Директива 1999/31/ЕО.

Следователно, Комисията счита за необходимо да сезира Съдът на ЕС с оглед той да констатира наличието на нарушение от страна на Република България на тази разпоредба.