Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Нужни са още действия за безопасността на пациентите
четвъртък, 19 Юни, 2014 - 14:01
Секция:
Днес Европейската комисия публикува пакет от документи относно безопасността на пациентите, съобщава Рапид. Той показва как Комисията и страните от ЕС се справят с предизвикателството, свързано с безопасността на пациентите, постигнатия от 2012 г. насам напредък и пречките, които трябва да бъдат преодолени, за да се подобри безопасността на пациентите, както е предвидено в препоръка на Съвета от 2009 г. Въпреки че е постигнат значителен напредък по отношение на изготвянето на национални програми за безопасност на пациентите и на въвеждането на системи за съобщаване за претърпени вреди (т.нар. нежелани събития) от страна на пациентите, все още предстои много работа във връзка с прилагането на препоръките за предоставяне на права на пациентите и особено на тези за образованието и обучението на здравните работници. Публикуваните днес документи ще бъдат използвани при текущото обмисляне на бъдещи действия на равнище ЕС в областта на безопасността на пациентите и качеството на здравното обслужването.
Тонио Борг, европейски комисар по въпросите на здравеопазването, заяви: „Когато гражданите отиват в болница, те очакват безопасно здравно обслужване. Добрата новина е, че повечето държави членки вече разполагат с програми за безопасност на пациентите. Лошата новина е, че въпреки този напредък все още се случват нежелани събития в здравните заведения, а безопасността на пациентите рядко е част от обучението на здравните работници. Затова трябва да продължим с усилията за осигуряване на по-голяма безопасност за нашите граждани в здравните заведения“.
Пакетът се състои от три документа:
1 Доклад за изпълнението на препоръката на Съвета от 2009 г. относно безопасността на пациентите
През 2009 г. с препоръка на Съвета относно безопасността на пациентите и вътреболничните инфекции бе предложена обща стратегия на равнище ЕС с четири области на действие: 1) политики и програми за безопасност на пациентите, 2) предоставяне на права на пациентите, 3) съобщаване за нежелани събития и извличане на поуки от грешките и 4) образование и обучение на здравните работници.
След доклада за изпълнението на препоръките от 2012 г., който показа наличието на напредък в страните членки и в който бяха посочени области, в които са необходими повече усилия, днешният доклад показва, че през последните две години е постигнат допълнителен напредък, особено в следните области:
Разработване на политики и програми за безопасност на пациентите: 26 страни са изготвили или приключват с изготвянето на стратегии или програми за безопасност на пациентите. В 20 страни вече има задължителни стандарти за безопасност на пациентите (11 през 2012 г.), а в 19 страни се използват насоки за безопасност на пациентите.
Системи за съобщаване за нежелани събития и извличане на поуки: подобни системи вече съществуват в 27 страни (15 през 2012 г.), предимно на национално равнище (21) и на равнище доставчици на здравни услуги (13). Вече е по-вероятно пациенти да съобщят, че са претърпели вреди по време на здравно обслужване — 46% са съобщили за нежелани събития през 2013 г., докато през 2009 г. този процент е бил само 28%.
Предоставяне на права на пациентите: 18 страни информират пациентите за стандартите за безопасност на пациентите, мерките за намаляване или предотвратяване на грешки, процедурите за подаване на жалби и наличните средства за правна защита (само 5 страни през 2012 г.).
Що се отнася до въздействието на препоръката, 21 от 28-те докладващи страни твърдят, че тя е повишила осведомеността на политическо равнище, 20 — че е повишила осведомеността в здравните заведения и 16 — че е предизвикала конкретни действия.
В същото време в доклада се заключава, че е необходимо усилията за повишаване на безопасността на пациентите и качеството на здравното обслужване на равнище ЕС да продължат, и се предлага списък с действия, включващи изготвяне на насоки за информацията, предоставяна на пациентите, и за стандарти за безопасност на пациентите и на общо определение за качество на здравното обслужване.
По отношение на предотвратяването на вътреболнични инфекции в доклада се посочва, че са необходими повече усилия за осигуряване на специализиран персонал за контрол на инфекциите и на капацитет за изолиране на заразени пациенти.
2 Проучване „Евробарометър“ относно безопасността на пациентите и качеството на здравното обслужване, проведено през ноември и декември 2013 г. във всички 28 страни от ЕС, показва, че:
Малко над половината (53%) от гражданите на ЕС смятат, че е възможно пациентите да претърпят вреди по време на болнично лечение в своята страна. Все пак този процент варира значително в отделните държави — от 82% в Кипър до 21% в Австрия.
Както и през 2009 г. — последния път, когато бе проведено подобно проучване — малко над една четвърт (27%) споделят, че те или член на тяхното семейство са претърпели нежелано събитие, докато са получавали здравни услуги. Респондентите от северните и западните части на ЕС по-често съобщават за това.
От тези, които са претърпели вреди, 46% са съобщили за това спрямо само 28% през 2009 г. Това показва, че пациентите се възползват от правата си в значително по-голяма степен. Увеличението е още по-голямо в определени страни, например Франция (+61%), Испания (+40%) и Люксембург (+32%).
Въпреки това в 37% от случаите, в които е съобщено за нежелано събитие, „нищо не се е случило“. Все пак всеки пети е получил извинение от лекаря или от сестрата, а 17% са получили обяснение за грешката от здравното заведение.
3 Според резултатите от обществената консултация, която се проведе от декември 2013 г. до февруари 2014 г., гражданите (над 90%) все още смятат безопасността на пациентите за проблем в ЕС. Резултатите показват много силна подкрепа за всички области на подобрение, набелязани от Комисията. Според участниците в консултацията най-ефективните мерки са ангажиране на здравните специалисти, задължителни национални закони, участие на пациентски организации и сътрудничество на равнище ЕС в областта на безопасността на пациентите. Освен това мнозинството (72%) смята, че разширяването на обхвата на действията на ЕС от безопасност на пациентите до качество на здравното обслужване в по-широк смисъл ще донесе значителни ползи. Безопасността на пациентите се възприема като резултат от висококачествено обслужване, което трябва да е безопасно, ефективно и съобразено с нуждите и достойнството на пациентите.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
