Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕК обявява присъединяването на много нови партньори към водещата инициатива „Графен“
понеделник, 23 Юни, 2014 - 15:16
Секция:
През Седмицата на графена 2014 Европейската комисия с гордост обявява, че днес водещата инициатива „Графен“, една от най-големите европейски научноизследователски инициативи, удвоява своя мащаб. 66 нови партньори са поканени да се присъединят към консорциума в резултат на покана за кандидатстване на стойност 9 млн. евро, съобщава Рапид. Въпреки че повечето партньори са университети и научноизследователски институти, делът на участващите предприятия, предимно МСП, се увеличава. Това показва нарастващия интерес към графена от страна на стопански организации. В партньорството вече участват повече от 140 организации от 23 страни. То е напълно готово да пренесе „материала чудо“ графен и свързаните с него слоести материали от академичните лаборатории в ежедневието.
Заместник-председателят на Европейската комисия Нели Крус (@NeelieKroesEU), която отговаря за Програмата в областта на цифровите технологии, приветства разширяването на партньорството: „Европа е начело на революцията на графена. Този „материал чудо“ има потенциал значително да промени нашия живот: той стимулира разработването на нови медицински технологии, например изкуствени ретини, и развитието на по-устойчив транспорт с леки и свръхефективни батерии. В колкото по-голяма степен отключим потенциала на графена, толкова по-добре!“.
66-те нови партньори са от 19 страни, като 6 от тях за първи път ще имат представители в консорциума: Беларус, България, Чешката република, Естония, Унгария и Израел.
От България участват Българска академия на науките, „Нано Тех Лаб“ ООД
Със своите 16 нови партньори Италия вече има най-голям брой участници във водещата инициатива „Графен“ заедно с Германия (по 23). След тях се нареждат Испания (18), Обединеното кралство (17) и Франция (13).
Новите 66 партньори ще добавят нови възможности към научния и технологичен обхват на инициативата. Над една трета от новите партньори са предприятия, предимно МСП, което показва нарастващия интерес на икономическите субекти към графена. В първоначалния състав на консорциума техният дял бе 20%.
Поканата за кандидатстване на стойност 9 млн. евро, част от първоначалния етап на инициативата (2014 — 2015 г.), за който са предвидени 54 млн. евро, привлече 218 предложения от 738 организации от 37 страни. Получените предложения бяха оценени въз основа на техните научни и технологични достойнства, приложение и въздействие от международна група от водещи експерти, предимно бележити професори от цял свят (допълнителна информация за поканата). 21 от приложенията бяха избрани за финансиране.
Яри Кинарет, професор по физика в Технологичния университет „Чалмерс“ в Швеция и директор на водещата инициатива „Графен“, каза: „Реакцията на поканата бе впечатляваща, което е знак за признанието за тази водеща инициатива и доверието в нея в цяла Европа. Конкуренцията бе изключително голяма. Благодаря за ангажираността на кандидатите и на нашите почти 60 независими експертни оценители, които ни помогнаха в този процес. Впечатлен съм от високото качество на предложенията и очаквам с нетърпение съвместната работа с всички нови партньори, за да постигнем целите на водещата инициатива „Графен“.
Графенът бе създаден и изпробван в Европа, за което през 2010 г. Андрей Гейм и Константин Новоселов от Манчестърския университет получиха Нобелова награда.
Чрез водещата инициатива „Графен“ с бюджет 1 млрд. евро Европа ще може да превърне авангардните научни изследвания в продаваеми продукти. Тази важна инициатива осигурява на Европа водещо място в световната надпревара за разработване на технологии въз основа на графена.
Проф. Андреа Ферари, директор на Кеймбриджкия център по графен и председател на изпълнителния съвет на водещата инициатива „Графен“, коментира днешното обявяване на новите партньори: „Това подсилва нашите безпрецедентни усилия да пренесем графена и свързаните с него материали от лабораторията във фабриките, за да може водещата позиция на Европа в областта на изследванията на графена да бъде превърната в технология, която да послужи за основа на нова промишленост и да донесе ползи за Европа по отношение на създаването на работни места и конкурентоспособността“
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
