Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България рискува да загуби 100 млн. евро до края на годината
вторник, 19 Август, 2014 - 12:05
Секция:
Преди година освен оценка на риска, направихме и план за действие по всяка една оперативна програма, за да бъдат намалени загубите. По времето на вицепремиера г-жа Златанова редица параметри от този план бяха изпълнени. Управлението на евросредства е динамичен процес и рискове възникват непрекъснато. Някои от тях не са били овладяни своевременно, затова година по-късно заварихме една спряна оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) и спрени две оси от оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР) – за градско възстановяване и туризъм заяви пред Mediapool вицепремиерът по еврофондовете в служебното правителство Илияна Цанова. Проблемите бяха ясни още през 2013 г., заради огромното предизвикателство с провеждането на обществените поръчки. Капацитетът на общините не е достатъчен, за да може да обработят такъв огромен финансов ресурс. По ОПОС бяха обявени поръчки за над 2 млрд. лв. Това беше пик и се очакваше, че ще имаме по-голям процент на грешките и недостатъците на системата ще излязат наяве.
Два са основните проблеми, посочени в докладите на Европейската комисия (ЕК) и Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" (ОСЕС). От една страна имаме проблем с предварителния контрол от страна на управляващите органи, а от друга - проблем със самия процес на провеждането на обществените поръчки и критериите, които се залагат в тръжните условия – неравнопоставеност на кандидатите, ограничителни условия. Проблемите са едни и същи за ОПОС, ОПРР и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Важно е управляващите органи да уеднаквят процедурите, така че бенефициентите да не се объркват, а ние да направим такива контролни механизми на тези нива, които да са ефективни.
По седемте оперативни програми през тази година трябва да разплатим 1.367 млрд. евро до края на 2014 г. Процентът на изпълнението на тази цел към края на юли е близо 33%. Основният приоритет на служебното правителство е да възобнови плащанията по ОПОС и ОПРР и ние вече го изпълнихме. Колкото по-скоро започнем с този процес, толкова по-малък ще бъде рискът от загуба. Затова взехме решение всички сертификати да бъдат изплащани от Национален фонд. Разходите за плащания по оперативните програми са заложени в бюджета. Проблемът е, че липсват приходи от ЕК, което пряко влияе на дефицита. Със започването на плащанията дефицитът ще се вдигне, но целта е той да остане под 3%, както е разрешено, за да не влезем в процедура по свръхдефицит. Следващата стъпка е да се възобнови диалогът с ЕК, така че да можем да възстановим плащанията и от Европа.
Три са рисковите програми - ОПОС, ОПРР и Техническа помощ. Оценките ни към момента са по ОПОС загубите да са около 75 – 102 млн. евро, по ОПРР се оценяват на около 26 млн. евро, а по "Техническа помощ" – на 2.7 млн. евро. По програмата за селските райони трябва да разплатим 398 млн. евро, като до момента са разплатени малко над 13%. Очевидно при това темпо на разплащане има съществени риск за загуба на средства.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
