Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕС иска по-бърза интеграция на Балканите
петък, 29 Август, 2014 - 10:18
Секция:
Балканските страни са постигнали през последните години значителен напредък по пътя към европейската интеграция и Европейския съюз, от своя страна, иска да гарантира, че този процес няма да се забави, предаде БНТ.
Това заяви германският канцлер Ангела Меркел в Берлин по време на конференция за Западните Балкани. “Ние искаме да направим процеса на присъединяване (на балканските държави) по-бърз. Вече две страни станаха членове на европейското семейство – Словения и Хърватия, докато други са постигнали съществен напредък в тази насока. Ние искаме този процес да продължи. Това зависи от всяка страна индивидуално”, заяви канцлерът, като отбеляза, че “има още много какво да се направи”.
Конференцията в Берлин се проведе по инициатива на Меркел. Освен въпроси с европейската интеграция, се обсъдиха теми като сътрудничество в областта на икономиката, енергетиката и инфраструктурата. Участие в срещата взеха премиерите, министрите на външните работи и икономиката на Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Словения, Македония, Албания и Косово. В германската столица дойдоха и ръководителят на ЕК Жозе Мануел Барозу, комисарят на ЕС за разширяването Щефан Фюле, еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер и представители на правителствата на Австрия и Франция.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
