В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
Парламентът одобри второто правителство Борисов
петък, 7 Ноември, 2014 - 12:28
Секция:
Тема:
След повече от три часа разгорещени дебати, народните представители гласуваха за избирането на Бойко Борисов за министър председател. Общо гласуваха 234 депутати. За бяха -149, против -85, нямаше въздържали се.
След това депутатите одобриха структурата на правителството както вече бе обявена от премиера Борисов с четирима вице-премиери и осемнадесет министерства. Общо гласуваха депутати 228. За -144, против -83, въздържал се -1.
Съставът на новото правителство бе одобрен от 136 депутати, 97 бяха против, въздържал се един. Общо гласуваха 234 депутати.
Министър-председател на България през следващите четири години ще бъде Бойко Борисов. Негови заместници ще бъдат Румяна Бъчварова, заместник-министър председател по коалиционната и административните политики, заместник-министър по координация на европейските политики и институционалните въпроси ще бъде Меглена Кунева, вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика ще бъде Томислав Дончев и вицепремиер по демографската и социалната политика ще бъде Ивайло Калфин.
Министър на финансите - Владислав Горанов
Министър на вътрешните работи - Веселин Вучков
Министър на регионалното развитие и благоустройството - Лиляна Павлова
Министър на труда и социалната политика - Ивайло Калфин
Министър на външните работи - Даниел Митов
Министър на правосъдието - Христо Иванов
Министър на образованието, младежта и науката - Тодор Танев
Министър на здравеопазването - Петър Москов
Министър на културата - Вежди Рашидов
Министър на околната среда и водите - Ивелина Василева
Министър на земеделието и храните - Десислава Танева
Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията - Ивайло Московски
Министър на икономиката - Божидар Лукарски
Министър на енергетиката - Теменужка Петкова
Министър на туризма - Николина Ангелкова
Министър на физическото възпитание и спорта - Красен Кралев
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
